Беинса Дуно

Познат още като Учителя Петър Дънов. Роден на 11 юли (Петровден) 1864 г. в с. Хадърча (сега Николаевка, на 30 километра северозападно от град Варна).

През 1886 г. завършва Американско научно-богословско училище в град Свищов. През август 1888 г. заминава за Съединените Американски Щати, където завършва Богословския факултет на Бостънския университет. Дипломира се през 1893 г. През 1894 г. завършва едногодишен курс по медицина.

По време на седемгодишния си престой в САЩ вероятно влиза във връзка с окултните общества на Теософите и Розенкройцерите, които по това време фокусират вниманието на западната духовна интелигенция.

През 1895 г. се завръща в България и до 1899 г. прекарва в уединение и дълбока вътрешна работа. Живее предимно при рождената си сестра Мария във Варна.

През 1896 г. във Варна издава книгата “Наука и възпитание”, съдържаща основните му философски идеи, които впоследствие развива и обяснява в своето учение.

1897 г. (на тридесет и три годишна възраст) в село Тетово, Русенско, има мистично преживяване, което му разкрива неговата духовна мисия заедно с окултното име Беинса Дуно. Издава брошурата “Хио-Ели-Мели-Месаил” – поредното мистично послание на Духа.

През 1900 г. свиква във Варна първи събор на Бялото Братство, който нарича среща на Веригата. От 1900 до 1942 г. провежда през месец август ежегодни събори на Бялото Братство на различни места: Варна (1900-1908), Велико Търново (1909-1925), София (1926-1941), на планините Рила и Витоша. Пътува из селищата на България, изнася публични сказки и прави френологични изследвания на избрани представители от българския народ.

През 1929 г. поставя началото на летните духовни лагери на Седемте езера в Рила. Рилските събори протичат в атмосфера на братство и празничен дух. Дните 19,20,21 от месец август имат специално значение и стават официален празник на общество „Бяло братство”.

От 1930 г. открива ново течение на Словото – неделни утринни слова, които продължават до април 1944 година.

През 1934 г. дава Паневритмията – цикъл от двадесет и осем упражнения, съставени от мелодия, текст и пластични движения. По-късно към нея добавя упражненията “Слънчеви лъчи” и “Пентаграм”.

На 20 декември 1944 г. изнася своето Последно Слово пред Общия окултен клас и на 27 декември същата година напуска физическия свят. Тялото му е положено на Изгрева.