Изчакване на един кандидат за поет

Изчакване на един кандидат за поет

Не съм поет. Аз съм само възможност за стихотворение
в предварително планираните лабиринти
от пътищата към щастието.
Случаен бележник на дневните сънища
на препратилите от инсомния.
Гласът, който чакаме да ни отведе към истинския сън
за по-сигурно ще дойде от вътре, от утробата ни.
И всичко, което го няма, отново ще се създаде.
Освободени от товара на лъжовната ни съвест
ще се тръгнем голи и чисти към
азбуката на не омърсените думи.
И ето там, в далечините
ни чакат вокалите на извора на невинния език,
примамват ни.
Но, дали сме достатъчно слаби и крехки, за да заобиколим
вировете на неморала?
Дали сме достатъчно търпеливи и милосърдни
за да продължим по този път, пълен с лицемерие,
кич и преходна слава?
Какво е това изчакване?
Анти поезия или пък изкривено отражение на съзвучията
от нашата душа?
Уморен съм от позицията на номиниран кандидат за поет
и вечен страж на чуждите радости.
Въоръжен с перо, бял лист и кутии, пълни
с щастие, тръгвам на дълъг път
И там на върха на мечтата
ме чака новата дума, създадена от любовния танц
на вятъра и скалата,
измита от ударите на едрите капки вода,
чака мен да я сграбча и да вградя
в новата песен на светлината.

--------------
Превод Наталия Недялкова
--------------