Изгнания

изгнания

Хонгконг.
В приземен бар, където
блусът е разтеглен и тъгата ми
подобна
на ивицата плат,
увила
вехнещото тяло
на танцуващата проститутка... избелели
цветове; цигарения дим; с мотив – реклама
на “Камел”; и лепнещ сумрак... не помня вече
тъмнооката малайка – опипваща
това, с което съм облечен... безличното ми тяло –
захвърляно
в случайните пространства:
ето го след миг в Египет –
поглед в погледа на сфинкса – ням, бездънен... получовек,
който се преобразява... една вкаменена сила,
която те превръща
в нищо...
тъй вечно животът ни минава в смърт –
все едно къде си –
това е неизбежно.
Очи притварям
и виждам
истинският свят –
татуиран
отвътре
на клепача

-----------------

мотел, някъде в Америка

66-та магистрала

пейзаж в рамка: пустинно
слънце, червено
небе
прах –
(в прозорче или картина?)
над леглото

ти
притваряш очи
уверен
че не съществуваш
----------------

Из "Томи. Нощна смяна", Бургас, 2014.