Как се пише “любов” в минало време
Съзнанието ми рисува те в лъчи,
но погледът ти както тъжно
гледа встрани; мълчи.
Безчувствено студени са, и ние с теб
за тях, дете на гордостта;
превърнаха те в спомен,
от миналото ми объркана следа.
Светът не ми прости, задето храм
ми беше влюбено сърце...
А как принудиха ме да си тръгна
от топлината на твоите ръце!
Но, виж,
звезди блещукат
нежно пак, помни,
Греят те; но не и както
в онази нощ, когато до теб вървях,
До мене беше ти!
* * *
Дали ще си?