Като насън

Като насън

И аз обходих Дантевия ад,
без ничия принуда,
но ме обхвана страшен яд,
като не срещнах в него Юда.
И точно в този миг пред мен,
със поглед лъскав – тънка слюда,
изскочи разгневен
самият Юда.
– Къде си тръгнал бос?! –
извика той. – О, боже мой,
живееш ти в заблуда!
Отричаш, че е имало Христос,
а вярваш, че го е целунал Юда.
Събудих се
и почнах като луд
да пиша своя философски труд,
като в основата на този стар въпрос
залегна благородната подбуда,
че може би е имало на този свят Христос,
щом още съществува Юда.

-------------

Суфльора

От погледа на публиката скрит,
той помни всички роли
и нито тъжен,
нито духовит
изрича репликите голи...
Актьорът им придава цвят,
вживява се,
умира,
страда
и щом му се завие свят,
осъмва с титла и награда.
А публиката, притаила дъх,
следи играта, вика в хор
и втурва се със “ах” и “въх”
внезапно първият клакьор.
И неусетно идва края.
Аплодисменти – няма спор.
Ах, публиката как играе
без суфльор!

-------------

Резултат

Додето бяхме млечни зъби,
зъб на зъб
не се озъби.
Но ставахме все по-далечни,
като разбрахме,
че сме вечни.
И кучешкият зъб
обърна гръб
на всички зъби предни,
като внуши на мъдреците,
че те са вредни.
И въпреки, че всеки зъб
бе на венците скъп,
щом върху кучешкия зъб
корона златна блясна,
и за наболия мъдрец
устата стана тясна.

-------------

Публ. в “Поети, влюбени в морето”, Антология поезия, Бургас, 2010.

-------------