Летни кръговрати и тютюневи открития

Под лампата на нощния клуб две лястовички описваха хаотични кръгове, като трескаво махаха с крила и гонеха поредния заблуден молец. Молецът, описващ свои си хаотични кръгове около орбита на лампата, осъзнавайки, че е преследван от отворени човки, но все пак неспособен да се отдалечи твърде много от примамливата светлина, извършваше резки маневри и завои, похвални за всеки автомобилен състезател, които някак си все завършваха в центъра на ярката неонова крушка.

Толкова лесно можеше да се сложи край на цялото това преследване – молецът да се скрие в мрака на нощта и да избяга към светлината на друга лампа, а лястовиците да се откажат и да се върнат в гнездото си. Но лампата беше една и тук, а молецът не бе достатъчно еволюирал да мисли за възможна алтернативна лампа, щом като във фасетните му очи вече блестеше тази. Не, той трябваше да я има, да погълне светлината ѝ и да поеме част от нейната топлина, да сгрее замръзналата си душа с горещината на крушката, да запълни празнината в малкото си телце с неон и надежда. Лампата беше ярка като супернова и той нямаше за нищо на света да се откаже от нея, дори да трябваше завинаги да избягва нахалните челюсти не на един, а на двама опасни преследвачи. А се очертаваше точно това – нито лампата щеше да спре да свети, нито лястовиците смятаха да се откажат от питателния молец, така че преследването щеше да продължи цяла нощ, докато слънцето не изгрее над този жалък свят и за пореден път не възстанови господството си, като изгаси всички изкуствени източници, опитващи се да му подражават...

Момичето, излязло да изтрезнее на нощния въздух от силната музика и още по-силния алкохол, пушеше цигарата си и гледаше с очарование този цикъл, повтарящ се отново и отново, без нищо съществено да се променя. Бе сякаш погълнато от него, от неговата вечна безсмисленост, очевидна за всички други, но не и за участниците. Не беше ли именно това дефиницията за лудост – да правиш едно и също нещо пак и пак, очаквайки различен резултат? 3а тях не изглеждаше безсмислено. То беше в името на някаква цел, важна и свещена сама по себе си, от която просто те отказваха да се... откажат. Лампата трябваше да свети – това беше създадена да прави, да осветява нощта толкова, колкото имаше възможност, да побеждава мрака и онова, което се спотайва в него, каквото и да е то, като предлага убежище от злите сили под малката си орбита лъчи на всеки, който се нуждае – това бе нейният дълг, чест, причина. Молецът трябваше на всяка цена да се слее с лампата, да изпита жарта на светлината ѝ, дори с риск да се разтвори в нейната горещина – струваше си, за да почувства поне за един миг какво е да се сгрее душата му, да се изпълни тялото му с лъчи, проектиращи щастие. Лястовиците трябваше да хванат молеца – първо, това е въпрос на оцеляване – техен инстинкт и дълг е да го уловят, за да нахранят себе си и малките си, които може би ги чакаха в гнездото, гладни и беззащитни. Второ и по-важно – това е въпрос на чест. Лястовиците бяха опитни ловци и ако държаха на своето достойнство и умения, те трябваше да се справят с този молец, да уловят и тази набелязана плячка и да докажат, че въпреки времето и усилията, накрая те ще излязат победители.

Имаше нещо в безизходицата на този цикъл, нещо монотонно, но болезнено необходимо, което се стори до болка познато на момичето. В не напълно трезвата му глава неусетно изникнаха спомени и образи, случки, които незнайно защо го подсещаха именно за тази картина, това отчаяно преследване между хищник, светлина и плячка, надежда, воля и инат, безсмислено и хаотично, но някак тъй в реда на нещата във Вселенската подредба. Тя загаси цигарата и тръгна към пулсиращата бездна на нощния клуб. Изведнъж се усмихна – щеше да отиде отново под изкуствената светлина на голямата диско топка, да се върти около сладката орбита на бара, жадувайки за миг алкохолна топлинка, и най-вероятно, вече пияна, щеше отново да бъде преследвана от опасни хищници, също толкова, ако не и по-пияни от нея, които ще продължат да настояват дори и след като ги отхвърли не защото изпитват особен интерес към нея, а защото не са готови да отстъпят и да накърнят своята мачовска гордост. И така, докато слънцето изгрее...

Погледна отново към неоновата лампа. Явно алкохолът тази вечер ѝ бе дошъл в повече, караше я да си мисли абсурдни неща, объркващи неща... истински неща? Плашещи неща. Ааа не, беше ѝ нужна още една цигара! Във всеки случай, тя не беше готова да се върне в нощния клуб и да бъде отново молец...