* * *
Когато се огледа вечерта
във лунната пътека на морето,
един забравен спомен ще потърси
любимото си място във сърцето ми.
И бялото му идване тогава
ще ми покаже стъпките на лятото.
Унесе дълго, дълго ще вървя
сред жълтото му неспокойно ято.
Ще мина под салкъмите, приспани
от люлчината песен на вълните,
и там, където свършва песента им,
ще срещна едно влюбено момиче.