Мечти и реалност в “Окрилена”-та поезия на Мадлен Дечева

“Окрилена” е озаглавила дебютната си поетична книга младата авторка Мадлен Дечева. Книгата включва петдесет стихотворения, разделени в два цикъла, писани по различно време и отразяващи развитието на авторовите чувства и настроения – от реалност до мечтания.

Мадлен Дечева е родена във Варна, живяла е в Бургас, където завършва средното си образование, после следва във Варна – последователно икономика и медицина, след което отново се завръща и се установява в Бургас. Мадлен е мечтател, обича да пътува, да твори, да пее... Поезията за нея е повече от хоби, по-скоро е допълнение и разнообразие от скуката в прозаичния реален живот. “Поезията е любов, а любовта е всичко” – тази е водещата нишка в поетичните търсения на Мадлен Дечева.

Стихотворенията в “Окрилена” са посветени основно на любовта – любовта във всичките й измерения – от детската любов към майката, към природата, към морето, към магичните приказки... до по-късната осмислена любов отново към природата и морето, към звездите, към музиката, към живота... осъзната и извисена до божията любов. Някъде сред всички тези нюанси на любовта – човешката и божествената – витае и любовта към приятеля, другаря, единствения... с когото да споделиш и добро, и зло в житейския си път.

Любовта е навсякъде около нас, стига да успеем да я “усетим” и “уловим”. Любовта е многолика, води със себе си букет от чувства – на радост и болка едновременно, любовта надмогва дребните житейски стремежи и оковите на битовизма. Истинската любов е сляпа за материалното, небрежна към богатството, самата тя е богатство. Подобни настроения са движещата сила в част от стихотворенията в “Окрилена”.

Това красиво чувство,
изпълващо ме с болка и с тъга,
то за теб е непознато,
но за мен е любовта!
“Чувство”

... любовта небрежно
гледа: титла, слава, грим и дворци.
Тя е идилия и нежност
дори в обикновените очи!
“Като в приказка”

Неизменно следва да си зададем въпроса: “Притежава ли човек нещо, ако няма любов?”. Отговорът, потулен в стиховете на Мадлен, не е съвсем еднозначен. Любовта не може да се притежава; любовта съществува, тя е предопределеност – и или сама ще те открие, или ще се разминете с нея. Стремежът към истинската, осъзната любов е извечната човешка мечта и както всяка мечта, веднъж постигната, се оказва съвсем крехка, ефимерна и кратка. На стъпка след нея върви далеч по-строгата и стабилна самота – самота, даже и обкръжен от любими и приятели.

Животът кратък бил – каква измама –
кратък бе моментът с теб,
а уж светът е бил за двама –
аз в тъжна стая, а ти – в портрет.
“Портрет”

Самотата води със себе си болка – болката от несбъднатите мечти, терзания от внезапно отишлото си мимолетно щастие. Самота... и сълзи.

Ах, колко сладко е, но как боли
сълза гримът ми да отмива.
Сълза, прелята в сълзи
ме кара да се чувствам жива.
“Сълза”

В болката си човек е сам. В болката и самотата преосмисля даденостите на живота, стремежите към по-доброто, смисъла на своето съществуване.

Аз паднах като ангел без криле тогава,
загубих себе си и своята представа,
света как да гледам и с какви очи,
щом паднала съм вече
и минало си ти!
“Минало”

И ако се върнем към първоначалното мото на Мадлен – “Любовта е всичко”, неминуемо следва изводът, че животът е любов, или по-стряскащата истина – любовта е животът. Пламенната, гореща, изпепеляваща любов дава стимул за живот, а отминалата любов носи заедно със своето разочарование смисъл на съществуването, малко по-мащабен и по-разнообразен поглед към посоките, които предстои да поемем за да осмислим живота като даденост.

Кажете вие какво е той – животът,
щом аз не зная, то дали
всеки тук е тръгнал с посока,
напред, нагоре да върви.
“Човечност”

С приетата правилна позиция и посока, самият живот връхлита обратно върху човешката идентичност, като бумеранг, и сам посочва “правилното”. За всеки “правилното” е различно, но истината е една – успее ли човек да определи своята индивидуалност, да бъде себе си, да бъде различен, само тогава може да се извиси духовно, и само тогава може да открие дълбоко скрития философски смисъл на човешкото съществуване.

Да бъдеш себе си, да имаш воля –
високо в небето да летиш.
Във филма свой да имаш главна роля,
да паднеш ниско, а духом да се извисиш!
“Различна”

В “Окрилена” Мадлен е себе си, понесена във висините на своите въображаеми крила, и въпреки трудностите и повратностите на съдбата – духовно извисена.

Да пожелаем на първата й поетична книга “попътен вятър”, а на Мадлен – да бъде себе си, самотна или не – но истинска, и да продължава да твори, и да предава своята любов към света чрез своята поезия.

-----------
Мадлен Дечева, “Окрилена”, 2018.
-----------