МВФ, СТО и Световната банка – желязната бримка на империализма

МВФ /Междунардният валутен фонд/ е основаната в 1945 година специална организация на ООН за надзор над световната валутна система, със 180 страни–членки, които правят опашки пред касата му. Неговото кредитно договаряне е свързано с политикоикономически странични клаузи, целта на които е насочена към пазарно отваряне и дерегулация. Една чудесна задача за опитни мениджъри, които изпълняват службата си като вълци в овчи кожи. Бъдещият федерален президент Кьолер напоследък бе директор на тази внушаваща страх институция.

СТО е абревиатура на Световната търговска организация със 140 държави-членки и с постоянно седалище в Женева. Тя е фиксирана към “либерализирането” на световната търговия. Но какво означава либерализиране? Освобождаване от всички възможни задължения, които ще бъдат поети от благотворителни милостиви самаряни, ако се намери достъп към храма на златния телец.

Накрая, СВЕТОВНАТА БАНКА със 180 нуждаещи се, също е със задължения към ООН. Естествено, тези организации са навързани роднински, шуробаджанашки. Откакто започна кредитната криза, Световната банка отпуска проектообвързани кредити и структурно нагодени с обичайните пазарни лихви за срок от 15 до 20 години. Започва прелъстяването /виждай Фауст и Мефистофел в одеждите на Гретхен/.

Към групата на Световната банка се числи още и Организацията за международно развитие, работеща във Вашингтон, също с герба и адреса на служебните бланки и писма на ООН и последна инстанция за 140-те страни-членки, когато вече никой не отпуска заем, никой не дава на вересия. Организацията за международно развитие финансира проекти в най-бедните развиващи се страни и обещава баснословни условия с 40-годишен срок на безлихвени кредити и изплащане в собствена валута. В това време действително могат да се случат много неща, както и се случиха много и се потвърдиха в последните 40 години със сривове на банки и държавните катастрофи.

Впрочем, целият дюкян, основан в BRETTONWOODS през 1944 година, от който водят началото си гореспоменатите инстанции, е една морга на държавни кормчии, които могат да нареждат да се позлатява дадената им или наследена власт в ХРАМОВЕТЕ НА БЛАГОДЕНСТВИЕТО, което се владее преди всичко от групата на 7-те. Към нея се числят Германия, Франция, Италия, САЩ, Канада и Япония, а Русия междувременно трябваше да гълта толкова много горчиви американски хапове и така натрупа толкова държавни дългове, остави се да я обкръжат и притиснат дотам, че да не играе световна роля, а в групата сега на 8-те да служи само като смокинов лист. Каймака, обаче, обират други.

Под “закрилата” на кредитните институции доживяхме зависимите да бъдат лишени от власт, преживяхме съюза на богатите с увеличаващо се глобализиране на бедността, с осигуряващото печалба унищожаване на околната среда и социален апартейд, с расизъм и етнически раздор. Големи части от населението в света изпадат в икономическа и социална криза, която е по-брутална от световната криза през 30-те години. Сриват се националните стопанства, безработицата и мизерията вземат връх и в един свят, пълен с полезни задачи, свеждат човека до безлично същество, чиито ценности се измерват с центове. Защото човечеството стигна дотам, че сега, под егидата на САЩ отново стана възможно да се водят войни, а демокрацията е с обезценен марков знак и свободата се изявява в благо, при което със свити лакти човек успява да намери място под слънцето или изблъсква съседа си от плаващия спасителен сал.

С други думи: Благодарение на дълговете, задълженията, независимите страни попадат под опеката на международните финансови организации. В 1970 година тези задължения в развиващите се страни /при държавно или частно отпускане на пари/ възлизаха приблизително на 62 милиарда долара. В 1998 година общата сума на дълговете за тези страни е била 2 билиона, 32 пъти повече, отколкото през 1970 година. Докато цените на стоките падат и довеждат до спадане и на печалбите от експорта, голяма част от тях се вливат за обслужване на дълговете. Че Германия сама разполага с подобно бреме от дългове и то се носи от нейните граждани, а от друга страна единични милиардери могат да купуват цели континентални части, всичко това показва, разкрива положението в реалния капитализъм. Хубавата дума приватизация обикаля и нас, приватизиране и инвестиции. Точно за Световната банка “инвестиция” е ключово понятие. Една разтеглива дума, която като ластик може да се разширява и запълва с нови съдържания. Концернът и банковият капитал буквално жадуват за държавни ценности. Светът е станал частен свят. Дори Луната е разделена на парцели. Вероятно в бъдеще и безработните ще бъдат в концентрационни полета на Марс. Докато се стигне обаче дотам, може да има и стремеж всичко достижимо да се подчини. Да бъде подчинено на една частна сфера, например: обществени снабдителни учреждения, въздушни линии, телефонни и железопътни комуникации, здравеопазване и образование, ВСИЧКО, всичко, което може да се продава и разпродава. ЛИГАВАТА СЛЕДА, КОЯТО МИНАВА ПРЕЗ ТОЗИ СЦЕНАРИЙ СА ПАРИТЕ.

в. “Ротфукс”, юли 2004 г., стр.11 Герхард Шмидт
(Превод: д-р Рачо Рачев)