На автопилот
Трябва да ставам, а как ми се спи.
Алармата спирам, тя повторно звъни.
Добре, де ставам! – мърморя на глас
и продължавам съня си аз.
След миг се стряскам, отварям очи
часът поглеждам, а как ми се спи.
Но продължавам, сякаш на автопилот
да върша всичко, в този мой живот.
Обличам се бързо, сресвам своите коси,
с грим не скривам сенките под очите си
и тръгвам на работа, а така ми се спи,
на автопилот продължавам, а сърцето крещи.
Кафе си взимам, отпивам гореща глътка аз,
вкусът ѝ горчив събужда ме завчас,
и продължавам сякаш на автопилот
да върша всичко в този мой живот.