начални
признаци на меланхолия
от сутринта
се припознава
отдалече –
лица
на мъртви
границата
май се заличава
с мисълта за там
болка пронизва
самотният сред тълпата
често болката не е
болка –
не боли
--------------
среща
скалите са пролуки във вечността
искрят в застиналия поглед
фантазните морета
през драскотини
отцежда мрак
отвикналото тяло
и чезне
в блясъка на сол
агонията му безконечна
на границата съм
с присъстващия там –
зазидан
в слепите световъртежи
прорастващ във брега
езикът-вкаменелост
шушне
за мигновената взаимност –
няма дума
--------------
фалстарт, музика
днес в Томи звучи, звучи
(упражнението е за мистици – спонтанно овладяно)
(дали не е фалстарт
в поредно прераждане?)
дебели книги, тънки мириси
нашепват
може би
ще се окажеш
прав
--------------
кафе
сутрин
някакъв език
ето че го включваш
но меланхолията:
излиняло, синьо,
кадифено, тъмно
(и изключваш)
(вдишаш и издишаш бавно)
този път
без думи
--------------
Томи попада на хайку от Ив. С.
* * *
парче от йероглиф –
нефтена кула
в далечината
----------------
Из "Томи. Нощна смяна", Бургас, 2014.