Нова “антихитлеристка коалиция”?

През мартенските седмици на 2003 година една внушаваща снимка обходи света. Тя бе направена в Брюксел и показваше млада жена, която по време на мирна демонстрация е вдигнала високо плакат с цветовете на многозвездното знаме и пречупения кръст. Подобни мотиви можаха да се видят и на петстотинхилядната манифестация в Берлин на 15 февруари същата година. Има достатъчно основания и причини за такива протестни изяви. В случая, обаче, изразената с думи и действия ситуация като аналогия, подминава действителността. Погледнато вътрешнополитически, в САЩ не господства фашизъм. Първо – буржоазната демокрация, закотвена здраво в продължение на много поколения и в една от нейните класически страни, не може да бъде извадена така лесно от равновесие, дори и когато един развилнял се президент с огромен шовинистичен напор ú придава фашистоидни тенденции. Провалът на антикомунистическия лов на вещици на сенатора Макарти в края на 40-те години и през 50-те доказа, че фашистите могат да бъдат отблъснати. Второ – засега още няма такъв силен вътрешен противник, срещу когото да се налагат вече необходимите екстремно репресивни форми на изпълнителната власт, за да държи политическата опозиция под контрол. Независимо от това са предприети широки превантивни мерки за предполагаем “сериозен случай”. Над американския народ виси дамоклевият меч на новото суперминистерство за защита на родината, огромната репресивна машина на което, в синхрон с ЦРУ, държи в сянка капацитетите на тайните служби на всички страни в света. С издигането на Ashcroft до върха на правосъдното министерство се появи човекът, който проявява патологична носталгия към времето на макартизма.

Във външната политика на САЩ все по-отчетливо излизат на преден план фашистоидни, дори фашистки черти. След Хитлер, на международната арена не е имало нито една страна, която би се осмелила да използва политиката като средство за пропагандиране, подготвяне и разпалване на превантивна война. След Хитлер никой не е потъпквал основните принципи на международното право, националния суверенитет, териториалната цялост и отказ от насилие така, както сегашният американски правителствен екип около Джордж Буш. С това той се хлъзва по опасния път, който доведе виновниците за Втората световна война до международния съд в Нюрнберг. Затова този път фашизиращите не носят кафяви униформи и знака “мъртвешка глава”, а са в одеждите на “демократи”.

Когато преди силите на антикоминтерния пакт – хитлерова Германия, фашистка Италия на Мусолини и милитаристична кайзерова Япония застлаха света с превантивната си война, те се натъкнаха на обединен отпор. Нападението срещу Полша, бомбардирането на Ротердам и Ковънтри, нападението срещу Съветсткия съюз и частичното потопяване на американската военна флота в Пърл Харбър имаха неочакван за агресорите резултат. Възникна един непознат дотогава съюз на народите и държавите срещу агресията. В хрониката на ХХ век той бе записан като АНТИХИТЛЕРИСТКА КОАЛИЦИЯ и въпреки съществуващата разнородност, се оказа достатъчно силен да подготви едно историческо поражение на фашизма.

В днешно време, който обявява “превантивни удари” и завоевателни войни /което значи експорт на терор/ като записва на бойното си знаме “заробване и световно господство”, върви по пътя на битите и победените при Сталинград, Ел Аламайн и в Нормандия.

Политици и парламентаристи от много капиталистически страни на света, между тях и тясно обвързани със САЩ като Франция, Германия и Русия, преценяват трезво собствените си интереси и цели, които не са идентични с тези на САЩ. Факт е, че и НР Китай, представляваща страна с почти една четвърт от населението на света, стои ангажирано на страната на миролюбовите сили и макар, че сега няма предишната световнополитическа тежест на бившия Съветски съюз, успешно изолира агресора. Както по времето на Виетнамската война и днес по улиците и площадите демонстрират милиони и милиони защитници на мира от всички краища на света. Техният съюз отново надхвърля идеологическите, политическите и социалните граници. Отнася се за по-нататъшното съществуване на човечеството и заради това е необходимо да се поставят бариери за надвисналата над него най-голяма заплаха досега.

При тези обстоятелства повече от всякога важи да се учим от историята на народите в борбата им за оцеляване, за да отхвърлим предизвикателството на Вашингтон, застрашаващо съществуванието. Към най-важните поуки от съпротивата срещу подпалвачите от вчера, се отнася заветът на АНТИХИТЛЕРИСТКА КОАЛИЦИЯ. Един от нейните архитекти бе американецът Франклин Рузвелт. Да се действа в неговия дух днес, значи да се формира мощна коалиция от държави и народи срещу онези, които искат да завлекат света в бездната на ада. Тази коалиция, при цялата несравнимост на ситуации и актьори, може да се нарече като “НОВА АНТИХИТЛЕРИСТКА КОАЛИЦИЯ” срещу ОСТА НА АГРЕСОРИТЕ.

сп. “Ротфукс”, бр.62, март 2003, Автор: д-р Клаус Щайнигер
(Превод: д-р Рачо Рачев)