Океанско усещане

Океанско усещане

Лежа в люлката, сред тази крайморска околност
на която, някога би могъл
да заприлича и раят. Ако можеше така сладко да
опиянява с лековития
аромат: на кипарисова смола, докато връща
здравето: дава сили и
връща вярата, в Смисъла на живота и Красотата
на света. В прослава
на духовното благородство достойно някога.
А пирамидалнатата корона
на кипариса вдига поглед към небето, естествено,
сякаш може, без да се
напряга, с ръка да докосне Небето, където, виж!,
риби-лястовици
през тишината звездна летят по-тиха от самата
тишина: свръхестествена:
в която се отразява зовът на делфините и отеква
наводняващият плисък,
на бели китове, гигантски. Ако бих хвърлил
мрежата: тази,
натежала от улов и от звездния блясък – в нея
бих се оплел.
Лежа в люлката, свит: сгушен: спокоен:
затиснат в прегръдката
на крайбрежието: като плод в майчина
утроба, защитен:
като мъничка, но животворна капка супа
от океана първобитен.

-------------
Превод на български Наталия Недялкова
-------------