Милан Орлич

Милан Орлич е роден през 1962 г. в гр. Панчево, Сърбия. Завършва Философския факултет на Белградския университет. Докторска степен в Университета Монаш в Мелбърн, Австралия, на тема “Наративна структура на сръбския постмодерен роман: Дезинтеграция на наративния субект и реконструкция на фигурата на разказвача” (“The Narrative Structures of the Serbian Postmodern Novel: The Disintegration of the Narrative Subject and Re-construction of the Narrator Figure”).

Чел е лекции в университети в Прага, Бърно, Гданск, Познан, Вроцлав, Ополе, Краков, Букурещ, Мелбърн, Париж (Сорбона) и Белград. Участвал е в десетки международни научни конференции и конгреси, както и международни фестивали на поезията.

Председател на Комитета за международно сътрудничество на Асоциацията на сръбските писатели (2001 – 2005) и на Фонда “Исидор Секулич” (2001 – 2003). Редактор на сп. “Литература” и прегледа за дигитално изкуство и култура “Свеске-ArtTech”, както и Transcultural Studies: A series in Interdisciplinary Research (Калифорния). Главен редактор на сп. “Свеске” (носител на наградата “Йеремия Живанович” за най-добро литературно списание в Сърбия през 2001 г.

Автор на книгите “За не/реалното” (разкази, 1987); “Момо в полярната нощ” (кратък поетичен роман, 1992); “Из полярната нощ” (стихове, 1995, вт. изд. 1996); “Записки от полярната нощ” (есета, 1997); “Шумът на хилядолетията” (стихотворения, 1998, 2000); “Панчево, град накрая на света” (литературна монография, 2004, 2005); “Градът, преди да заспя” (стихове, 2005, 2006 г.); “Копнеж по цялост” (стихове, 2009); “Ardent desir d’unite” (стихотворения, двуезично френско-сръбско издание, Париж, 2013); “Панчево, градът, където Дунав се влива в Тамиш” (литературна монография, 2015); “Андрич, Црнянски, Пекич: наративни структури на сръбския (пост)модернистичен роман: деконструкция на наративния субект и реконструкция на фигурата на разказвача” (адаптирана докторска дисертация, защитена на английски език, преведена от английски на сръбски от автора, 2017).

Носител на престижни награди, сред които “Милан Ракич”, “Бранко Милькович”, “Исидора Секулич”, “Награда за образование”, “Печат на град Срем-Карлов”, Плакет “Мрамор и звуци”, “Пегас”, “Кондир Косовке девојке”, “Награда на градската библиотека в Панчево”, международна награда “Златен пръстен” (Скопие), “Златна значка” и др.

Негови стихове са представени в повече от двадесет от най-значимите сръбски и чуждестранни антологии и сборници. Неговата поезия и есета са преведени на около двадесет езика и са публикувани в престижни списания по света. Името е му е включено в Сръбската енциклопедия (2010), редактирана от Сръбската академия на науките и изкуствата и Сръбската национална библиотека.