Бог, дявол, моряк
Още като юнга, схванах сам, някак,
незнайно как:
че не всички къщи имат дворове и не
всички кораби
свои пристанища, нито пък котви всички
корита.
И на платната, понякога не им е писано
да имат мачта: дори
и много да им трябва. И преди мен
са знаели,
опитните моряци, морските вълци:
че да плаваш
означава да гледаш смъртта в очите.
В морските вълни,
в небесния лазур: което си е същото.
И ето, докато стоя
в каютата, като в космическа капсула,
и пиша стихове,
чувам стъпки: Неговите долавям как
отекват чак в
най-далечния ъгъл на долната палуба.
И знам, добре знам:
това е Дяволът, безделник, потропва
на вратата на каютите:
на моряците, изтощени от плаване,
подмамени
от неволята, непрекъснато: подлагани
на изкушения.
О, как само умее, да почука изискано
на вратата, неканен!
Където и да се обърна, където и да
погледна: каквото и
да направя: или да не направя: чувам
как се умилква и шепти,
всекиму приятел, предлага договорки:
краткосрочни,
дългосрочни, доживотни. Срещу моряшка
заплата на вноски.
Без лихва: необратимо платени. Захваща се
на работа бързо,
взема още по-бързо, което ти е дал, галантно:
най-вече
душата. Но аз работя. Пиша песен: понесен
от нейното течение,
разтърсен от чудесата, изглежда, някак си
и пак преодолявам.
Вижда тази мъка: Дяволско око: моята:
моряшка слабост
и сила, накрай света, самотен. Не бих се
притеснявал,
казва подигравателно, докато си тръгва,
и любезно
допълва: продължавай, продължавай,
само: не ми
обръщай внимание. Същинската същност
сътворявай,
неуморно. Каквато и да е, сътворена:
претворена като
усмивката ми, с която насреща ви се хиля:
за кой ли път.
Но аз работя, казвам, от страх, по-тих
от тревата:
защитен със крехкост фатална и незащитен
от себе си.
Докато едно-единствено Агне, Невинно и
Мило, с блестящо
око: корабно платно: платно, не свикнало
да плава: крехко:
мое, твое, наше: внимателно гледа.
-------------
Превод на български Наталия Недялкова
-------------