Отворено писмо до моите приятели

Отворено  писмо  до  моите  приятели

Различен и непостоянен,
но винаги един и същ,
аз идвам уморен и жаден,
добър като априлски дъжд.

И търся топлина и рамо,
една приятелска ръка.
И обич ми е нужна само –
да стопли грубата ми длан.

Но в моя малък свят, където
преплитат мислите лъчи,
се разминават ветровете
и мойта съвест не мълчи.

Едва тогава ви разбирам:
аз може би отдавна знам,
че трябва всички да обичам,
пред ужаса да бъда сам!

И от една и съща чаша
със вас да пия съм готов,
макар че нейното приятелство
не се превръща във любов!