Предчувствие
Защо ми е така студено
и тръпки ме побиват цял?
О, сякаш вятърът във мене
студения си дъх е спрял!
Дойдох на този свят отдавна
под небосвода ведросин.
Сега вървя полузабравен
като заварен негов син.
Вървя към свойта вечна зима,
съдбата предизвиквам сам.
Раздавам туй, което имам.
И всичко свое ще ви дам.
И моля ви, не ме корете,
приятели! Това съм аз!
Един поет – богат и беден –
до болка влюбен във Бургас.