Премиера на “Петъчни истории” на Елка Стоянова

На 28 ноември 2014 г. (петък) от 18.00 ч. в зала “Петя Дубарова” на Културен център “Морско казино” – Бургас, ще се състои премиерата на първата белетристична книга на Елка Стоянова (има вече две самостоятелни стихосбирки) “Петъчни истории”.

Организаторите на събитието обещават много емоции, една незабравима вечер и много-много добро настроение.

Авторката споделя във Фейсбук за книгата си:
“Книга. С корица, номерирани страници, съдържание, ей такива неща. Класическа! ... Е, в контекста на Марк Твеновото твърдение, че класическите книги били тия, които никой не е чел, но се говори за тях. И понеже в момента си говорим за “Петъчни истории”, а вие още не сте я чели, значи тя е една класическа книга. Надявам се скоро да излезе от тази дефиниция и да донесе удоволствие и усмивка на всеки, който я хване в ръка.”

И откровено заявява каква е целта на събирането:
“Петъчни истории” не гони признание на критици, кръжоци и разбирачи. Има една-единствена цел – да напомни, че животът не е толкова сив и зъл, когато имате куража да му се засмеете.
Ще ви чакаме в Казиното, в зала “Петя Дубарова” – аз и книгата! Аз ще раздавам бонбони, кюфтета и автографи, а книгата – смях и добро настроение.”

Заповядайте в петък вечер на “петъчни истории”. А от нас няколко от петъчните “фейсбук статуси”, включени в книгата, в аванс:

-------------------

* * *

Хм, хората се делели на сови и чучулиги. А аз съм в категория зла мечка, на която не й дават да си спи зимния сън. В комбинация със сатурнова дупка, само едно ще кажа – Ако в понеделник сутрин се мислите за красива, умна, забавна, готова още в шест да пробягате пет километра по пясъка, не се карате с родителите си, ядете и не дебелеете и въпреки понеделника, нямате нужда от диета, а на всичко отгоре и вече сте в офиса с усмивка, Вие не сте жена, Вие сте вещица.

Плам пламти, котел бълбукай,
тон кафе – мехури пукай!

* * *

Написах в гугъл “кино рецензии” и се оказа, че рецензии да искаш. За тъпи, не чак толкоз тъпи и чудни филми, но не срещнах ни една за филм за възрастни. Защо!? Нима в тях не се влага труд? Нима например Роко Сифреди не си... ъ... вади с пот на чело... ъ... хляба? Не е честно. Пишущите рецензии да се поправят, едва ли е толкова трудно. Ето, измислям си филм и давам пример:

“... “Grand blond open: Play with me” е сред малкото филми в индустрията за възрастни, успяващ да разкаже по увлекателен начин, чрез сливането на мелодраматични с комедийни мотиви, важни неща от живота на младите тенисистки – за самотата на корта, за отчуждението сред гъмжилото от човешки същества, копнеещи вътрешно за пълноценен контакт със сродна душа. Привидно семплият сюжет и нискобюджетни декори само подсилват общото внушение. Филмът разказва историята на шест самотни тенисистки, чиято жажда за любов избива в агресия към седмата, най-талантлива от тях, както и към тенис-инструктора им. Специални адмирации заслужава актьорът, въплътил се в ролята на смелия инструктор – вещите импровизации със седемте му сценични партньорки го правят сериозен претендент за звездна кариера. Филмът въздейства повече с цялостната си атмосфера, отколкото с историята, в която единственият недостатък е щастливият край за осмината главни герои. Все пак режисьорът можеше да остави краят недовършен поне за един от тях, за да се надява драгият зрител и на продължение...” и т.н.

Какво толкова?

* * *

Мухи! В изобилие! И сега ми се налага да търпя неудобство от това да работя с цигарата и кафето в едната ръка, защото с другата държа папка с важни документи. С която трепя мухите. Доста съм задобряла, в двубоят на деня LK vs MUHITE резултатът е 6:1, 6:5, 6:0. Вече мога да разпознавам мъжките и женските. Тия, които се лепят на чашата, са мъжки. Тия на телефона – женски. Като цяло мъжките са лесна плячка, малко червило с аромат на малини по ръба на чашата и съм ги свалила. Женските обаче са коварни, постоянно нащрек и само качен на гърба им мух е в състояние да ги замае дотолкова, че да ги уцеля с папката. Поне умират щастливи.

* * *

Маман, на телефона, без да си поеме въздух:

– ... баща ти от сутринта е в морето, че най-после спря тоя дъжд, а ако знаеш колко красиво са ми нацъфтели ружите – в кървавочервено! Ох, чуваш ли на Пенчев кучето – това животно или е разгонено, или ненормално, не спира да квичи... Като казах животно, котарака моля ти се вчера се наврял в лехата с къдравия магданоз и се напасъл като невидял – а, баща ти тъкмо влиза – та какво ти разправях? А, да – абе натъпка се като прасе! И после цялата тераса оповръща, добичето му с добиче, идеше ми да го убия, за капак се просна на земята и заспа...

И внезапния, обиден глас на баща ми:

– Долна лъжа!

-------------------

Елка Стоянова, “Петъчни истории”, Бургас, 2014.

-------------------