Пропуск за Периметъра

– Имате ли огънче? – пита ме Кошера, а аз го гръмвам с излъчвателя. Става толкова бързо, че дори не успява да разпознае смъртта в очите ми и да се уплаши.

Защо, по дяволите, още използвам глагола “гърмя”, след като модерните оръжия работят абсолютно безшумно?

Защото съм старомоден, в добрия смисъл на думата, отговарям си сам и се хиля с циничния си смях, който особено много дразни тези, които ме познават... всъщност всеки, който го чуе.

Онзи се сгърчва, свлича се на тротоара и предава Богу дух. Убивал съм хора доста по-бавно и мъчително.

Оглеждам се – наоколо няма жива душа. Късметът не ми изневери и този път. Издърпвам трупа в близката глуха уличка и клякам до него, за да разгледам несъразмерната му мутантска глава. Мдааа. Прякорът пасва идеално. Все едно са го ужилили милион пчели. Пластичната маска, която направиха за мен по снимка на изрода, доста убедително възпроизвежда грозния релеф на лицето му. Онези пичове от кинолабораторията си заслужиха мангизите. Превключвам излъчвателя на “тънък проникващ лъч” и заголвам лявото му рамо. Между белезите от разни стари ваксинации ясно личи “пъпката”, под която се намира идентификационният имплант. Изрязвам чипа и го прибирам. Ето го пропуска ми за Периметъра, мисля си и пак се хиля. После подхвърлям край трупа една термограната с малък обхват и се скривам зад ъгъла. По инструкция изчаквам десет секунди и надниквам – от Кошера е останало само едно мазно черно петно. Кръстя се по канона, като свалям ръката от челото почти до слабините, и се омитам.

***

Тъпото копеле ми поиска огънче, а аз открих по него огън. Ха-ха. Чувал съм, че преди половин век върху цигарените кутии е имало надпис “Пушенето убива!”. Хей, от това би се получила чудесна епитафия за надгробната плоча на Кошера: Пушенето го уби и в земята веч лежи!

Следих мутанта и разучавах навиците му дълго време. Не беше лесно да се добере човек до него – все пак имаше дипломатически статут. Чрез неговото посредничество редовните помощи от Международния червен кръст заминаваха за Периметъра.

Слабото му място се оказа тютюнът.

Производството, разпространението на цигари и пушенето са напълно забранени в ЕС от 2030 г. насам, а предвидените от закона санкции за нарушителите са строги – между 6 месеца и година затвор за употреба, между 5 и 10 години за производство и разпространение. Това го знаят и децата в България, въпреки че родната ми страна последна удари вето на тютюна, едва след като радикали от “Чиста планета” взривиха “Булгартабак”. И днес обаче контрабандата тук процъфтява. В младежките си години продавах тия боклуци, но никога не съм пушил. Рискувам живота си по много други начини, не и по този.

От време на време Кошера излизаше инкогнито, доколкото това е възможно с глава като неговата, и посещаваше циганските автономии, за да се снабдява с цигари. Откакто гетата им получиха статут, подобен на индианските резервати в САЩ – данъчни облекчения и прочие, ромите (те все още държат да ги наричаме така) я карат доста добре. Именно на тяхна територия спипах мутанта. Добре, че стана така. Циганската “вътрешна полиция” най-добре от всичко умее да си затваря очите.

Утре един финансово нестабилен хирург ще постави чипа в рамото ми, а на следващия ден, дай Боже, ще си пия питието някъде из Периметъра.

Изтича шестата декада на двадесет и първото столетие. Когато преди петнайсетина години стана аварията в АЕЦ “Белене”, цяла Европа изпадна в шок. По принцип политическите, а по-късно и обществените настроения бяха насочени против руските реактори в Козлодуй. Никой не очакваше проблеми във втората атомна електроцентрала на България. Комисарят по бедствията и авариите (някакво зализано франсе), който още е на поста си, така и не обясни на разбираем език какво точно и как се случи. Взрив нямаше, но по някакъв начин изтече огромно количество радиация. Заразени се оказаха големи части от България и Румъния от двете страни на Дунав, между Стара планина и Карпатите. През първите години измря бая народ, после въздухът, водата и почвите се поизчистиха, но нищо не беше като преди. Разбра се, че генетиката на облъчените и тяхното потомство е променена (в Европарламента използваха думата “увредена”) необратимо. Тогава управниците на Стария континент оградиха заразената територия, сложиха бариерите и всички започнаха да наричат мястото Периметъра. Европа просто не искаше мутантите да излизат, да правят секс с нейното безценно, прогресивно намаляващо население и да му предават гените си. Тези действия сплотиха хората от двете страни на реката. На свой ред те се оградиха отвътре, сложиха свои бариери и се обявиха за независима територия. Започнаха преговори, дипломация и няма да се учудя, ако скоро на картата се появи една Република Добруджа. От Периметъра не се изнася нищо, но икономиката му бавно се възстановява. Край Букурещ все още има нефт, а Русия оказва безценна помощ на мутантите по нейни си съображения.

Ето накъде съм се запътил. Може би се чудите защо? Направих доста поразии из няколко страни в Евросъюза. Единственото място на цялата планета, където Европол и Интерпол не могат да ме пипнат, е Периметъра. А и честно казано, падам си малко извратен – нямам нищо против жената в леглото ми да си има нещо в повече.

-----------------------

Публ. в Антология на бургаската проза, том 2, Бургас, 2013.