Признание
Признавам си все още не се познавам
и често не мога да определя,
каква съм и каква трябва да бъда –
дали лоша или пък добра.
Признавам си понякога не знам
коя съм и това ме плаши,
кара ме всичко да поставям под въпрос.
Ами ако решенията мои
грешни се окажат?
Ами ако нечие сърце дълго ще кърви
в резултат на моята жестокост?
Иска ми се да вярвам, че винаги накрая
ще възтържествува доброто,
но как когато дори аз самата
на моменти ставам подвластна на злото?
Емпатията изпарява се и я заменя
безразличието.
Толерантността бива заглушавана
от на проклетото его наличието.
И пак оставам будна нощем и се чудя,
мира не ми дава един въпрос:
По-трудно ли е да приемеш
тъмната си страна
или да страдаш непрестанно от
собствената си доброта?