Сещате ли се?

Сещате ли се?

Разказ

Ако не миришеш на “Pino silvestre”, ако нямаш платненки “шанхайки” и ако не носиш дънки “Super rifle”, тогиз не си никакъв гъзар. Така беше навремето.

На струмишкото стъргало имаше засадени два реда липи и маслини, които ухаеха невероятно, докато цъфтят, ама стъргалото миришеше повече на борова гора. Защо ли? Ами защото всички мъже, които се разхождаха там миришеха на “Pino silvestre”. Ама това не беше достатъчно, за да си истински пич. Първо, трябваше бая време да спестяваш от джобните, които ти ги дават за излизане. Като събереш достатъчно, ще ги дадеш на някой от онези тарикати, които ходят в Триест, ще му дадеш сиджимка за мярка (ширина, дължина) и така ще си поръчаш дънки “Super rifle”. Когато ти ги докарат, взимаш навлажнена рибарска четка и търкаш крачолите, за да избледнеят малко. После си купуваш платненки “шанхайки”, ама трябва да гледаш да са черни, защото бели носят ония от Костурно. Ето, вече тогиз си готов за излизане.

Първо си оправяш фризурата. Взимаш чесало, правиш път по средата на косата, за да заприличаш на тетрадка от 40 листа (тесни и широки редове). Само да не те види баща ти как отваряш хладилника, взимаш бира, отваряш я внимателно, за да не се разсипе капачето (защото пак ще трябва да я затвориш) и си капваш малко от пивото върху косата, за да не ти се развали прическата. После навличаш дънките и някоя бяла риза (по-широчка), по възможност на гърба да има някоя хавайска картинка. Ако нямаш такава, претърсваш чекмеджетата и вадиш различни значки (малки и големи), и хич не е важно дали са с облика на Тито, дали са със знамето и герба на СФРЮ или са от някоя “младежка трудова бригада”. Важното е да закачиш значките на ризата си, за да изглеждаш по-голям гамен. Много е важно на ризата да имаш разкопчани две-три копчета, а ръкавите да бъдат малко подвити. Накрая се парфюмираш с “Pino silvestre”, обуваш си “шанхайките” и със завършена за излизане фаца се запътваш към запланираното място.

А мястото е стъргалото... и нямаш уговорено излизане с мацка, а с някой приятел. И така висиш навън като ледена висулка и си подсвиркаш “На раздяла те любя” за да внушиш “творческо усещане” че и ти си в час с музиката. Стоиш си с палците в джобовете, кибичиш и оглеждаш момичките, които се разхождаш, и едва дочакваш да задуха велюшкият вятър и да повдигне някоя плисирана поличка. После отиваш с някой приятел в сладкарница “Корзо”, при Ештро, хапваш сютляш с тулумбичка, пийваш шприцер, и пак скиториш по стъргалото.

Накрая минаваш през кино “Балкан”, за да видиш кой филм ще дават утре, и след това лека полека се връщаш у дома...

--------------
Превод Наталия Недялкова
--------------