Сомелиер

Сомелиер

Дълбоко вино си. Не смогвам да преплувам
руменината топла на страните ти.
А мислех – пресушил съм толкоз бъчви,
и ти ще си поредна сладка глътка.

Дълбоко вино си. Как да нагазя?
Възпира ме бръсначът на зениците
и погледът за гърлото ме сграбчва...
А жаден съм. И двамата го знаем.

Поднесоха ми лъскава бутилка.
Ах, как не ми се иска пак да цопна
в бълбукащите локви на шампанското,
в компания на хиляди мехурчета!

Домашно вино си наливам. Кисело.
Уж с него свикнал съм, а ми се гади
при мисълта за твоите нюанси,
за твоя вкус, за твойто послевкусие...

Когато утре дойде гроздоберът
на лозето до дядовата нива,
ела! Готов съм да поема риска
да се удавя, както те отпивам!