Спомен за лятото

Дата: 
четвъртък, 14 May, 2020
Категория: 

Спомен за лятото

Заравяш стъпала и грижи в пясъка
разтваряш се във пръски светлина;
в единствено прекъсвана от крясъка
на чайките, позната тишина.

Заливат те вълни от свежи помисли –
измиват шепите от грехове,
сладникав дъх на овехтели спомени
донасят лутащи се ветрове.

Забравяш за тревогите на времето –
решително навлизаш в океана,
удавяйки със плавни крачки бремето
на друг живот, обгърнат в морска пяна.

И ето, че пак дишаш, пак си истински,
усещаш синьотата на небето!
Дете на залива, лазурен и магически –
бушува във сърцето ти морето...