За Иво Узунов и неговото море

Той рисува морето, безмълвен пред красотата и величието на белия бряг на Балчик, на филигранните вълни, разказващи истории за чудни страни, за морски вълци, приключения, кралици, горчиви момински сълзи и любов.

Той разказва морето – в багри, в шепот, в усмивка, в мечтание...

Той носи морето в душата си. Диша морето. Живее морето.

Съвсем наскоро Иво Узунов подари своето море на бургазлии – ей така, невинно и безгрижно, седейки в една художествена галерия, на фона на стиховете на поетесата Ивелина Никова. И нищо специално – само маслени бои, шпатула и бяло платно. Докато Ивелина четеше своите творби, Иво рисуваше – първо засиня небето, после кацна жълто-бяла стара къща, надничаща през бухнала зеленина към морето, умиротвореното, а на пясъка пред нея – лодки, уморени от дългия ден...

Когато не рисува (а той винаги рисува, дори без бои), Иво строи къщи – за обичта си, за идеите си, а сигурно и за да приюти в тях и морето.

Днес Иво Узунов ни е на гости. Ето и неговия разказ, и любимата му картина – специален подарък за читателите ни.

Роза МАКСИМОВА

------------------

Иво Узунов: Картините ми са храна за сетивата.
(Интервю на Роза Максимова, в. “Компас”)

– Разкажи ни за себе си, Иво! Разкажи ни за Балчик, за морето и белия бряг и за това какво място заемат те в сърцето ти?

– Ще започна така: Балчик е и ще си остане в мен завинаги. Където и да съм, винаги нося нещо в себе си от моя бял град. Споменът за него, за детството ми, за приятелите ми, за родителите ми ме стопля. Мирисът на море, на риба, глъчката покрай рибарите и лодките ми липсва. Накацалите къщи по белите баири, усмивката на хората от малкия град изплуват в съзнанието ми. Ако ме питат дали искам да съм се родил и живял другаде, ще отговоря с твърдо НЕ. Мисля даже да се върна вече, липсва ми!

–  Кога започна да рисуваш? Казват, че си самоук художник. Липсата на специално образование не е ли пречка понякога?

– Рисувам от малък. Самоук съм, нямам никакви обучения, курсове, часове при някого. Просто като ме грабне творчеството на някого, аз изучавам детайлно произведенията му.Мисля, че многото рисуване е съществено, не толкова теорията и терминологията.

С годините съм изучил биографията и творчеството на великите...

–  Кои са любимите техники, които използваш? Обичаш ли да експериментираш – с материали, теми, сюжети?

– Най-обичам експериментите и импровизациите. Опитвам различни техники и стилове. В постоянно търсене съм. Работя главно с маслени бои и акрил. Харесва ми да работя и с шпатули, и с четки.

–  Освен че рисуваш на живо пред публика на фона на стихове и музика, имаш ли си специални ритуали, които изпълняваш, преди да започнеш да рисуваш? Какво те вдъхновява?

– Не, нямам специални ритуали. Стоя една минута пред празното платно и гледайки го, изграждам картината в главата си. Вдъхновяват ме различни неща: хора, музика, природа... Но не го търся, то само си идва.

–  Какви послания отправяш с картините си към зрителя?

– Щом ги грабва от пръв поглед, значи съм ги докоснал. Човек се нуждае и от друг вид храна. Храна за сетивата...

–  А когато започнеш да рисуваш някоя картина, знаеш ли предварително какво ще нарисуваш, или всичко е плод на фантазията ти, на импровизация, любопитство?

– Не никога не знам предварително, ражда се като седна пред платното. Сюжетът се ражда като я започна.

–  Какво не ти дава мира?

– Унищожаването на природата.

–  Случвало ли ти се е да рисуваш няколко картини едновременно?

– Да имало е и такива случаи, и то от различни тематики и техники.

–  Кога не рисуваш?

– Почти винаги рисувам. Често без бои и четки... но рисувам....

–  Имаш ли си хоби?

– Да построих си къща сам, без почти никаква помощ. Сега ще започна нова, имам нови идеи. Строителството сякаш ме допълва.

–  Направи подарък на читателите на в. “Компас” – любима картина например.

–  Една от любимите:

------------------
(Интервюто е публикувано във в. “Компас”)
------------------