За Светла Гунчева, за любовта и отложената есен

За Светла Гунчева, за любовта и отложената есен

Тя е “влюбена в живота, оптимист по рождение и вярващ в победата на доброто над злото”. И вярва, че “че колкото повече надделява доброто, толкова повече се обезсилва злото. А това става чрез любов и прошка”.

И изпепелена в тази любов, родена в лотос, преминаваща през хилядолетна вода по трудния Камино към своята нежна Голгота, като в картина от Кандински, Светла рисува с въглен портрета на душата си, който през август навява едно тънко предчувствие за зима…

Но съвсем в стил “Светла Гунчева”, тя се отрича от пищните златни бижута на есента и предпочита закачливите и страстни летни нанизи от синци и миди.

Рано е още за есен, рано е…

Роза МАКСИМОВА

------------------

Светла Гунчева: Аз съм оптимист по рождение
(Интервю на Роза Максимова, в. “Компас”)

– Честита книга, Светла! Коя по ред е?

– Не бях си правила досега някаква сметка, но наистина се оказва, че това е десетата ми стихосбирка, а първата излезе преди 20 години. 1995.

След една голяма пауза от 2003 г. до 2013-а, не бях издавала нищо, нито пък писала. Мислех си, че съм приключила напълно. А после изведнъж нещо се отпуши и за 2 години издадох 4 чисто нови книги. Имам досега написани стихове за още поне 2 книги, но и не преставам да имам вдъхновение.

– Как разбираш, че е дошло време за нова книга?

– Стиховете във всичките ми книги обикновено следват някакъв хронологичен ред. Като се насъберат за даден етап от време, отсявам по-добрите и ги правя на книга. Няма голяма времева разлика в стиховете във всяка една следваща книга. Писани са в интервал най-много от една година. Стремя се да се самоусъвършенствам в техниката, защото ти знаеш, аз съм инженер по професия и много неща от техниката на писане са, не ми бяха ясни. Следвах само някакъв вътрешен усет. Намерих си двама чудесни редактори – Валентин Чернев и Красимир Тенев, които са много взискателни по отношение на техниката, особено на класическата форма. От тях научих много и ставам все по-прецизна и взискателна към себе си. На редакторите не позволявам да променят моите изразни средства, защото при мен няма случайно поставени, само заради ритъма или римата, думи. Всяка дума си има своето място и послание. И те се съобразяват. Само ми посочват кое не е наред и аз сама го оправям. Но и аз почти не ги затруднявам.

– Стиховете ти са много чувствени. Какво искаш да внушиш на читателя с тях? Напоследък май разчупваш строгите четиристишия и посягаш към нови форми?

– В стиховете си съм напълно откровена. Споделям в тях своята житейска философия, без да отправям внушения, без декларации. Стиховете ми следват логиката на моите мисли и разсъждения. Търся собствен почерк и не се поддавам на модни течения. Мисля, че силата ми е в силаботоническия изказ, макар че от време навреме пиша и стихове в свободен стил. Мисля, че е много по-лесно да изразяваш себе си в свободен стих. Другото е по-трудно, а за мен това е едно предизвикателство. А и обичам да усещам мелодията на стиха. Не използвам само чисто класическата форма. Тя ограничава донякъде свободното изразяване. Напоследък използвам една особена форма на разчупване на стиховете, с различен брой срички и това сякаш най-много ми допада.

– Тематиката на стихотворенията ти е доста богата и разнообразна, но в тях неизменно присъстват морето и любовта. Какво е посланието на новата ти книга?

– Никога не използвам метафори, които да не са защитени със смисъл. Метафори, заради самия им ефект, в моите стихове няма. Обичам изчистения наратив, следващ естествения ход на мисълта. Инверсиите са израз на слабост, на недостатъчно добра техника.

Интимната лирика, която на пръв поглед някой може да каже, че е преобладаваща в моята поезия, е само на пръв поглед интимна. Нямам нито едно чисто любовно ситохтворение, без да съм вложила в него по-дълбок смисъл, някакви по-общочовешки послания и житейска философия. Усетила съм, че хората обичат да четат за любов, защото тя е най-всеобщото чувство и засяга всекиго, по един или друг начин. И мъже, и жени. По този начин привличам вниманието на читателя, а с любовната драма замаскирвам своите наблюдения, мнение и хипотези по общочовешки въпроси и теми.

– Как избра заглавието на книгата?

– Новата книга се нарича “Портрет, нарисуван с въглен”, като носи заглавието на едно от стихотворенията, със същото име. Сложила съм го в началото на книгата, защото по някакъв начин обобщава тематиката в нея. А тематиката на тези стихове на пръв поглед може да се стори на някого доста мрачна. Разсъждения за живота и смъртта. На нея съм оказала доста голяма чест. Но за мен, по ирония на съдбата, тя е субект, с когото съм се срещала лице в лице, в продължение на близо 50 години, правила съм сделки, пазарлъци и мога да пиша спокойно за нея.

Тази книга има донякъде ретроспективен характер. Отивайки към края на живота си, обръщам поглед към началото, към извървяното, задавайки си екзистенциални въпроси, понякога чисто риторично, понякога търсейки отговори, макар да не се е родил още някой, който да може да даде отговор на много от тях и те продължават да вълнуват въображението.

– От какво се страхуваш?

– Нормално е човек да се страхува, но като не говорим за едно зло, мислим ли, че можем да го избегнем? В тази книга говоря за страховете си. Онези, които са ме съпътствали от най-младата ми възраст. Сега им давам израз и ги обличам с думи. Нещо като авто-психотерапия. Говорейки за тях, аз се преборвам и ги преодолявам.

– Тъжна си в тази книга – правиш ретроспекция на живота си, плетеш фина августовска “брюкселска дантела”, но се долавя едно очакване, предчувствие за зима…

– В стиховете си търся контакта с читателя, без да натрапвам своята житейска философия, а само констатирайки нещо, споделяйки някакви свои мисли, като подавам по този начин крайчето на нишката и го оставям той сам да разплита кълбото по свой си път, в зависимост от това какви асоциации съм събудила в него, да доразвива тематиката, в зависимост от своите лични чувства, преживявания и житейска философия.

Въпреки че на пръв поглед има доста мрак в тази книга, тя не е книга на отчаян и потиснат човек. Напротив. Аз съм от хората, влюбени в живота, оптимист по рождение и вярващ в победата на доброто над злото. Даващ си пределно ясна сметка за равновесието на тези две основополагащи в живота сили. И вярваща, че колкото повече надделява доброто, толкова повече се обезсилва злото. А това става чрез любов и прошка.

 (Интервюто е публикувано във в. “Компас”)

------------------