За тези вечери

* * *

За тези вечери,
в които си сама.
Забравяш да вечеряш,
защото нямаш апетит.
Но си наливаш вино.
От онова евтиното.
И го пиеш чисто.
Да превърти времето.
За тези дни,
в които не ти се прибира,
защото никой не те чака.
И все пак оставяш отключена
вратата.
И сърцето.
С надежда някой да дойде.
За тези моменти,
в които избягваш часовника,
защото го мразиш.
И сърцето ти брои
часовете.
И минутите.
За всички тези мигове
няма определение.
Нито сравнение.
И не ти остава нищо друго.
Само да отпиеш
глътка евтино вино.
То лекува безвремие.
За кратко.
Но успешно.