Забраненият стих
Една пукнатина в небето
Един лунен кратер отразен в голото око
на студа край нас.
Едно ехо от Слънцето,
невидимо, ако не си обърнеш главата
и една капка буря в далечния океан,
която я видяхме
която ни видя нас.
Онези, дръзналите да забранят
симфонията на реката без течение,
нека потекат
в коритата си с формата на пръстен
те ни сграбчват около пръстите на зората
като слово на младостта ни.
Забранени са дните
които от искри извайват души с цвят на пепел.
Забранена е зората
която от лабиринт изгражда съдбата.
Забранен е стихът
който с крилата си разграничава пътя
до черното от езерата сред образа
на онази която ни вижда.
--------------
Превод Наталия Недялкова
--------------