Андрей Германов

Андрей Германов е роден през 1932 г. в с. Яворово, сега квартал на Цонево, Варненско. Основно образование Андрей Германов завършва в родното си село, гимназия село (сега град) Дългопол през 1950 г., а през есента на същата година се записва в Софийския университет “Климент Охридски”, специалност руска филология. През 1951-1952 г. публикува първите си стихотворения. По Време на следването си в Софийския университет участва в литературния кръжок “Васил Воденичарски”, където се запознава с известните по-късно литератори Пеньо Пенев, Климент Цачев, Иван Радоев, Марко Ганчев и много други.

След завършване на университета Андрей Германов става учител по руски език в гимназията на Дългопол, същата, която завършва през 1950 г. По време на своето учителстване в Дългопол се сближава с Димитър Златарски – учител-енциклопедист. Тук той продължава да работи над превода на поемата на Александър Твардовски “Страна Муравия”, започнат още от студентските години.

През есента на 1957 г. напуска Дългопол и отива в София.

През 1959 г. излиза първата му стихосбирка “Кълнове”, и е назначен на работа във вестник “Народна младеж”. През пролетта и лятото на същата година превежда усилено руска и съветска поезия. През 1962 г. излиза втората му стихосбирка “Работнически влак”. От ноември 1964 г. до средата на 1966 г. е редактор в издателство “Народна младеж”. Излизат последователно стихосбирките му “Родов герб” (1964), “Равноденствие” (1965), “Светлинки в планината” (стихотворения за юноши, 1966) и книгата “Късче мрамор от Акропола” (в съавторство със Слав Хр. Караславов и Марко Недялков, 1966).

От януари 1967 г.а е назначен за редактор в отдел “Поезия” на издателство “Български писател”, а от юли е завеждащ този отдел. През тази година излизат повестта му “Камчийска балада” и стихосбирката “Да ме запомниш”. Ражда се синът му Димитър.

Последователно излизат стихосбирките “Преображения” (1968) и “Яростно слънце” (1969). Превежда поемата на Григор Пърличев “Войводата” (“Арматолос”).

От 1970 до 1973 г. отново е редактор и завеждащ отдел “Поезия” в издателство “Народна младеж”. Междувременно излизат и новите му стихосбирки “Мост”, “Като въздишка”, “Азбука”, “Всяка заран”, детски стихове (1970), “Острови” (1972), “Стихотворения” и “Огледалце” – детски стихове (1973).

От януари 1973 до март 1974 г. е заместник главен редактор на сп. “Съвременник”. През 1974 г. издава “Парнас около нас” (шаржове, в съавторство с поета Иван Николов, автор на епиграмите), “Четиристишия” и поемата “И оживяха в песента”. Превежда Егише Чаренц, Твардовски, Нил Гилевич, Дмитро Павличко, Евгени Евтушенко… Поддържа активни творчески връзки с руски, украински, белоруски поети. Подготвя за печат томче със свои преводи за библиотека “Български преводачи” на издателство “Народна младеж”, което излиза посмъртно през 1987 година.

През март 1974 г. става главен редактор на сп. “Пламък” и работи там до април 1980 година.

1975 е годината, в която излизат стихосбирките му “Каменна земя” и “Нови четиристишия”.

От есента на 1976 г. е тежко болен, но продължава да пише. Излизат от печат “Взривна зона” (1977), “На светлина превърнат” (документална повест за Георги Генев, 1978), “Границата на снега”, “Самоубийствено живеем” (1979), “Олелии” (стихотворения за деца, 1979), “Други четиристишия” (1980).

Поради влошеното си здравословно състояние от април 1980 г. Андрей Германов живее в с. Боженци, Габровско. Той става председател на Дружеството на писателите в Габрово и главен редактор на неговия алманах “Зорница”.

Умира от втори инсулт в болницата на ИСУЛ (София) на 15 май 1981 г.

През последните години от живота си работи усилено и подготвя за печат стихосбирки и прозаични книги, които излизат след смъртта му: “Шаячни момчета” (1981), “Стихотворения” (1982), “Четиристишия” (1982), “Крали Марко” (Български юнашки епос, 1982), “Змей на вратата” (стихотворения и поемки за деца, 1983). Подготвя за печат стихосбирката “Златна светлина” (издателство “Хр. Г. Данов”, Пловдив, 1983), “Парнас около нас” (издателство “Хр. Г. Данов”, Пловдив, 1987 г.), “Време за творчество”, (“Български писател”, 1986). Посмъртно излизат и преводите му от Андрей Вознесенски и Роберт Рождественски.

За личното си творчество и огромното си преводаческо дело приживе Андрей Германов е удостояван с множество български и чуждестранни награди. Негови стихове са превеждани и издавани на руски и английски (в отделни книги), на френски, немски, украински, белоруски, чешки, литовски, грузински, арменски и други езици.