Приобщаващо образование за деца в риск и деца с емоционално-поведенчески проблеми

Процесите на глобализация и динамична промяна в обществените и социални взаимодействия поставят нови предизвикателства както в образователните политики и практики, които да бъдат адекватни на все по-нарастващата необходимост от интегрираност и системност, така и по отношение на интердисциплинарните връзки между различни научни направления, имащи пряко отношение към социализацията и образованието на подрастващото поколение.

Паралелно с предизвикателствата на приобщаването пред образователната система се идентифицират множество проблеми и в социалната сфера, които не съществуват независимо, а са съпътстващ ефект от изолацията и образователното изключване на уязвими и рискови групи и същевременно влияят върху процесите на приобщаване. Неблагоприятните условия за живот и бедност в България, които поставят семействата пред редица предизвикателства, свързани с физическото им оцеляване, създават предпоставки за поява на явлението деца в риск. Невъзможността за справяне със ситуацията е предпоставка за явления, като стрес, депресия, домашно насилие, разпадане на семействата, изоставяне на деца и др., които водят до редица други неблагоприятни последици, а изключването на уязвимите и рискови групи деца и семейства, е проблем, който съпътства целия процес.

В контекста на идентифицираната проблематика възниква следният основен въпрос: доколко приобщаването на децата с проблемно поведение в училище има поведенчески предпоставки за трудностите на приобщаващия процес? Училището днес се сблъсква с предизвикателството как да се справи с децата, които имат трудности с поведението, и често не успява да ги идентифицира като рискова група. Настоящото изследване се стреми да даде една по-интердисциплинарна картина на този проблем, като потърси в дълбочина взаимовръзката между причините и факторите за „трудното поведение“, сравнявайки децата в риск и децата с емоционално-поведенчески нарушения и техните възможности за приобщаване в училищна среда. Интегративният подход изисква включването на елементи от различни научни направления – социална педагогика, психология, специална педагогика и психология на нарушенията в развитието, доколкото научните и практически търсения по въпроса идентифицират необходимостта от детайлно изследване на факторите за появата на риск, етиологията и особеностите на емоционално-поведенческите нарушения и детерминантите, обуславящи връзката между двете групи деца. Настоящата разработка е фокусирана върху детето, а не само върху нарушенията, като същевременно се придържа към съвременните научни и практически достижения по отношение на причините, разпространението, подтиповете, диагностиката, пътищата на развитие, рисковите и защитни фактори, пола, етническата принадлежност и възможностите за превенция, интервенция и приобщаване на децата с емоционално-поведенчески нарушения. Същевременно изследването акцентира и върху връзката между причините и факторите за поява на риск и емоционално-поведенческа проблематика отвъд отделното дете и семейство, за да разгледа ролята на общностните, социалните и културните влияния по интегративен и чувствителен за развитието начин. Клиничните описания на емоционално-поведенческите нарушения в детска възраст са направени по достъпен за неспециалисти начин, който дава всеобхватна картина не само на хода на нарушението, но и за контекста на неговите отношения в училищна, семейна и общностна среда. Причините и последиците от различни детски разстройства са обяснени от интегративна гледна точка, която разпознава биологични, психологически, социални, културни и емоционални влияния и тяхната взаимозависимост. В този смисъл настоящата книга би могла да подкрепи усилията на различни специалисти (социални педагози, социални работници, психолози, учители, педагогически съветници, ресурсни учители и специални педагози) да приобщават и взаимодействат с деца в риск и с емоционално-поведенческа проблематика в училищна среда и в социалната сфера. Адекватните интервенции с изследваните групи деца обаче изискват добро познаване и осмисляне на техните особености, както и идентифициране на рисковите фактори, което само по себе си е част от процеса на приобщаването им.

Настоящото изследване разглежда изведената проблематика в два аспекта:

1. В теоретически аспект въз основа на източници от научната литература и съществуващата нормативна база се осъществява адекватно идентифициране на понятията деца в риск, емоционално-поведенчески нарушения при децата, приобщаващо образование, фактори и причини за появата на риск и емоционално-поведенчески нарушения.

2. В практически аспект се изследва възможният ефект от подходящата употреба на езика при интервенции с деца в риск, отглеждани извън семейна среда и с емоционално-поведенчески нарушения, и влиянието върху тяхната агресивност и тревожност. Проследяват се и различните възможности за взаимодействие, приобщаване и социалнопедагогическа работа с тях, което дава възможност за насоки, стратегии и конкретни подходи, които да подобрят работата на специалистите с изследваните групи деца.

Обект на изследването са специфичните особености, поведенчески прояви и проблеми на децата в риск и с емоционално-поведенчески нарушения.

Предмет на настоящото изследване са възможните интервенции, стратегии и възможности за приобщаване в училищна среда на децата в риск и с емоционално-поведенчески нарушения.

Целта на монографията е да идентифицира и очертае същността и взаимовръзката на феномените деца в риск и деца с емоционално-поведенчески нарушения, като се изведат теоретичните основи на понятията; поведенческите и личностните им характеристики; особеностите на тяхното емоционално, социално и когнитивно развитие и функциониране; факторите и етиологичните причини за появата им и възможностите за социалнопедагогическа подкрепа, превенция и интервенция на двете групи деца в контекста на приобщаващото образование.

---------------