Болестите в/на литературата

Проявите на болестта и болестното като цяло в българската литература са недостатъчно изследвани (И. Пелева, Й. Евтимов, С. Ангелова и др.). Налице са отделни частни проучвания на проявленията им върху определени автори и/или произведения, които не са в състояние да осветлят целия богат потенциал на болестта, както и интертекстуалните съотнасяния с чуждите литератури в този аспект.

Основната цел, която авторите на тази книга си поставиха, е да се проучат проявленията на болестното в литературата и да се разграничи болестта като медицински феномен от болестта като културен символ, като утопичен/дистопичен концепт и език, на който културата говори в контекста на криза – екзистенциална, антропологична, историческа, политическа, социална.

Разгледани са различни аспекти на болестта – социален, политически, културологичен, нравствен, психологически, религиозен, с целия им богат подривен, но и продуктивен потенциал в литературата.

Потърсени са влиянията и интертекстуалните съотнасяния на болестното в българската и западноевропейските литератури, като се поставя акцент върху явленията и направленията от края на ХІХ век насам, които интензифицират и концептуализират ролята на болестното.

Направени са паралели с руската литература, в която опозицията тяло/дух поражда напрегнати състояния, а болестта е обвързана най-вече с религиозни и мистични настроения и прояви.

Специално внимание е отредено на самата литература, металитературно мислена като проявление на болестното.

Нашите усилия бяха съсредоточени върху попълването на липсващи празни полета в типологията на болестта и болестното като художествен факт и сюжетопораждащ феномен в българската литература в контекста на взаимовръзките и със западноевропейските и руската. Проблематиката е разгледана в по-широко интердисциплинарно поле с оглед на нейните социокултурни аспекти.

Книгата е структурирана и концептуализирана като колективна монография, тъй като обглежда литературно-болестното през различни призми – на демонологичното, на времевата перспектива, на авторството, на фигурата на лечителя, на Едиповия и на суицидния комплекс, обхващайки по този начин максимално широк кръг от проблеми.

От съставителите

----------------

Съдържание

Диана Радойнова
Болестта на тъкачката. Мито-етиология на българските фолклорни поверия за любени от змей

Антоанета Буюклиева
Двубоят между Бог и Сатаната, отразен чрез темата за болестта в старобългарската книжнина

Татяна Ичевска
(Не)видимият враг

Йордан Ефтимов
Лора и картината на времето

Калина Лукова
„Caprichos“ в поезията на Петя Дубарова

Амелия Милчева
Топоси за болест и тяхната символика в няколко френски артуровски романа от ХІІ-ХІІІ век

София Ангелова
Авторът „не е сам“

Иван Сухиванов
Лудостта като маркер на литературното пространство (Опити върху поетиката на „Лозунги“ от Мария Судаева)

Добрина Топалова
Болестта на Давид

София Ангелова
Болестта на лечителя – болестите на обществото

Наталия Няголова
Образът на лекаря и митопоетичната сюжетика от епохата на размразяването

Елица Дубарова-Петкова
„Другите състояния“ (Утопичeн и/или клиничен смисъл на болестното при Музил и Чапек)

Илиана Иванова
Диагноза „Танатос“ (Наблюдения върху суицидния стремеж в българската и руската литература)

----------------