Анхиалос през античността

„... arta sub Anchialis moenia”
(Ovid. Tristia, I, 10, 35)

„... под високите стени на Анхиалос”
(Овидий, Елегии, I, 10, 35)

Книгата „Анхиалос през античността” е резултат от десетилетните археологически, исторически и епиграфски изследвания на древния, западночерноморски град. Те са осъществени от редица български археолози и от самия автор. Още братя Шкорпилови са обследвали Анхиалското градище и са публикували неговото описание. Дълги години проф. Михаил Лазаров като бургаски и варненски археолог провеждаше разкопки в градището. След 1973 г., по естествен начин, те бяха наследени от мене и моите бургаски колеги, сред които Илиана Бонева пое изследователската щафета. Тя проучи и публикува една голяма сграда и правоъгълна гробница с геометрична украса. Находките, открити при нашите сухоземни разкопки и подводни проучвания, дадоха възможност да се открие първата археологическа експозиция, показваща нагледно античната история на този важен западнопонтийски градски център.

През последните три десетилетия на ХХ в. и през първото на ХХI в. аз публикувах повече от 30 научни и научно-популярни статии за археологически паметници от Анхиалското градище. Още през далечната вече 1973 г. на страниците на седмичника за популяризиране на науката „Орбита” се появи мой богато илюстриран текст под заглавие „Новини от древно Анхиало”.

Повечето от тези статии са цитирани и могат да се прочетат в български и чужди периодични издания и сборници. Всъщност тези публикации се явяват стъпала към предлаганите тук интерпретации на античната археология, епиграфика и история на древния западнопонтийски град.

Покачването на морското ниво сега затруднява търсенето и откриването на културните пластове на предримския Анхиалос. Добре датирани епиграфски паметници, открити в римското градище, ясно свидетелстват, че той е заемал част от добре очертаното от нашите изследвания римско градище. Все пак трябва да се подчертае, че те са относително късни и датират от първата половина на I век след Христа.

Към написването на това обобщително съчинение ме подтикна големият познавач на римския урбанизъм на Балканите проф. дин Румен Иванов и на него дължа дълбока благодарност. Благодарен съм и на преводачите от български на английски език Теодора Петрова Недялкова и Brendan Mc Gonagle.

Голямо „Благодаря” на великодушния спонсор на изданието – Медико-диагностична лаборатория „Лина”. С жеста си собствениците на лабораторията, които са свързани с Поморие, показаха че са еднакво загрижени както за здравеопазването в града, така и за съхранението и популяризирането на неговото културно-историческо наследство. С пожелание да продължават да бъдат водещата медико-диагностична лаборатория в Бургаска област и занапред.

Благодаря също така на редактора Георги Райков и не на последно място на Светла Асенова Проданова, която се прояви като двигател на изданието.

Проф. дин Иван Карайотов

--------------