Остров "Света Анастасия"

Острова – на залива закрила…
Христо Фотев

Когато привечер застанеш до парапета в края на централната алея на бургаската Морска градина и отправиш поглед към морето, най-напред забелязваш проблясъците на един далечен фар. Това е фарът на остров Света Анастасия. И още от дете всеки бургазлия попада под въздействието на една чудесна магия, подхранвана от морския простор, от пътеводната светлина и от една островна загадъчност, едновременно далечна и близка.

Първото нещо, което прави всяко бургаско дете, е да запита възрастните каква е тази светлина, блещукаща на интервали сред стелещия се над морето мрак. И още тогава то за първи път чува за “Острова”. И това завинаги се вкоренява в съзнанието му.

С годините детето научава, че островът е просто една вулканична скала. Тя се дължи на изригването на вулкан, чийто кратер, според геолозите, се е намирал някъде в акваторията на Созополския полуостров. На тази вулканична дейност се дължат богатите рудни залежи на съседния “Меден рид” и сферичните каменни топки с различна големина, които се откриват навсякъде в това крайбрежно разклонение на Странджа планина.

Сигурно за “Острова” са съществували някакви прастари легенди от тракийско време, но те не са достигнали до нас. За всяко място има легенди. Например образуването на Света гора или “чудния Атон” древните обяснявали със съперничеството между един тракийски гигант и бога на морето Посейдон. Съществуват два варианта. Според единия огромната скала на Атон била хвърлена от тракийския гигант срещу Посейдон, а според другия – обратното. Ако си спомним, че на съседния полуостров Атия е открита най-старата статуя в България и неговото име възхожда към дълбоката тракийска древност, с много голяма доза вероятност можем да предположим, че и “Островът” е влизал в прастарите легенди, потънали в нощта на историята. Сега само блещукащата нощем светлина на фара предразполага въображението да възроди образите и картините, които времето ни е отнело.

“Островът” – този къс вулканична скала е доста прояден от бурите и морските вълни. Нагледно това личи от скалното образувание, което сега наричаме “Гъбката” – една скала, откъсната от основната маса на острова, която пред очите ни с всяка година се стопява все повече и повече. Сега островът заема площ от 0.222 квадратни километра, според Кратката българска енциклопедия, което се равнява на 8 500 кв. метра. Разстоянието от Бургас е точно 5 926 метра.

В продължение на столетия този остров се е наричал “Света Анастасия” и от 1945 до 1990 г. – “Болшевик”. Почти всеки бургазлия през целия си живот обаче го нарича просто “Островът”, защото той не се нуждае от смислоразличителен признак. “Света Анастасия” е единствен остров в близост до Бургас.

Опростеното название “Островът” може би беше продиктувано от светотатственото прекръстване от “Света Анастасия” в “Болшевик”. Бургазлии са много чувствителни спрямо натрапниците. И колкото повече информационните източници бълваха названието “Болшевик”, толкова по-малко обикновените хора го употребяваха.

“Островът”, “Островът”, “Островът” – това опростено название звучеше по улици и публични места през цялото време на стария режим. За него “бягството на 44-мата антифашисти през 1925 година беше знаково. Това беше най-ярката “революционна проява в Бургаския край”. И за “Острова” през този период имаше колкото вреда, толкова и полза, защото продължаваше да бъде култова място, за което се полагат грижи. Тези грижи се появиха с особена интензивност, когато в началото на 70-те години на ХХ век наближи половинвековната годишнина. През този период “културното наследство” беше придобило особено значение за управляващите. Те бяха започнали да търсят собствените си връзки се него и държавата най-после се досети, че и християнските паметници заемат важно място в нашата история.

Авторът