Дизайн на обучението – от общи модели към конкретни педагогически практики по химия

В монографията са представени резултати от изследвания на автора по темата за образователния дизайн и приложението на конкретни модели при проектиране на обучението по Химия и опазване на околната среда (ХООС). Предложена е рамка на описание на образователния дизайн, която може да служи като ориентир за планиране на урока по химия. Разработени са варианти на дизайнерски технологични решения за обучение по тема “Окислително-редукционни процеси в разтвори” (ХООС – 10. клас), основани на моделите на R. Gagné и на M. Merrill.

Книгата може да се използва от студенти, които усвояват учителска правоспособност при провеждане на упражнения по учебните дисциплини “Методика на обучението по химия”, “Хоспитиране”, “Текуща педагогическа практика”, както и в стажантската практика по химия. Книгата би била полезна за докторанти и действащи учители по химия.

------------------

От средата на 20. век образователният дизайн се използва като мощен инструмент за постигане на ефективност и ефикасност на обучението на всички равнища на квалификация и във всички сфери на формалното и неформалното образование. През 21. век се засилва интересът на дейците на образованието към личностно-центрираните модели на дизайн на обучението, които мотивират, насърчават и подкрепят ученето. В този контекст ориентирането ми към темата за образователния дизайн в последните десетина години свързвам преди всичко със стремежа да мотивирам своите студенти – бъдещи учители да овладяват разнообразни методи, техники и технологии на обучение и да ги прилагат в единство в учебната и в стажантската си практика. Очакването ми е, че съчетаването на различни модели на образователен дизайн в практиката не само обогатява педагогическия репертоар на студентите, но и повишава интереса им към учителската професия.

Изборът на темата е във връзка с въвеждането на новите учебни програми, които свързват постигането на отразените в тях държавни образователни стандарти (ДОС) за учебно съдържание с изискване за прилагане на съвременни дизайнерски решения при проектиране и конструиране на учебни събития с висок познавателен и възпитателен заряд.

Ориентирането ми към темата се откроява и във връзка с незадоволителните резултати от редица национални и международни изследвания, оценяващи равнището на ключови компетентности на българските ученици. Очертават се тревожни тенденции и доминиране на ниските равнища на техния познавателен опит и малък интерес към природните науки. Съществуват и редица други сериозни проблеми: дефицит на ключови умения, завишена самооценка за собственото когнитивно равнище, инфлация на ценности, недостатъчно владеене на научни методи на познание и др. Необходимостта от преодоляване на тези негативни явления изисква от учителите да прилагат съвременни технологични варианти на обучение, които да осигурят ефективно и ефикасно постигане на очакваните резултати от учениците – знания, умения и отношения.

Анализът на литературата по проблема показва, че у нас са извършени редица изследвания, отнасящи се до образователния дизайн, насочени към проучване на възможностите на различни теоретични модели в съответна образователна среда и контекст. Резултатите очертават различни страни на проектирането на обучението и неговото въздействие върху личностното развитие на учениците, но не са достатъчни изследванията върху възможностите за преминаване от общи модели към конкретни педагогически практики по химия за формиране на ключови компетентности у учениците.

Посочените факти мотивират избора на темата на настоящия труд и дават основание да се очертаят два основни изследователски въпроса:

1. Повлияват ли се позитивно познавателните резултати на учениците при съчетаване на български модели на дизайн на урока в стажантската практика по химия и опазване на околната среда (ХООС)?

2. Кои други модели на образователен дизайн са подходящи за прилагане в обучението по ХООС в стажантската практика на студентите – бъдещи учители по химия?

Отговор на първия въпрос се търси чрез емпирично изследване, а на втория въпрос – чрез теоретично изследване.

Емпиричното изследването е проведено в периода 2014-2019 г. в базови училища в гр. Бургас: Профилирана природоматематическа гимназия “Акад. Н. Обрешков”, Английска езикова гимназия “Гео Милев”, ОУ “Братя Миладинови”, СУ “Епископ Константин Преславски”. В ролята на стажант-учители участват 41 студента, придобиващи учителска правоспособност по програми в ОКС “Бакалавър” специалност “Химия” (IV курс) и ОКС “Магистър” специалност “Информатика и информационни технологии в химията и химичното образование” при Факултет “Природни науки” в Университет “Проф. д-р Асен Златаров”. Проследени са познавателните резултати на 281 ученици, участвали в обучението. Учениците са от 7. – 11. клас в базови училища. Теоретичното изследване е проведено в периода 2019 – 2020 г.

------------------