Едночленното жури – 3

Едночленното жури –3. Завръщането на Мария-Антоанета
Криминален психотрилър

-----------------

Уважаеми читатели,

За продължението на книгите “Едночленното жури” и “Едночленното жури 2” виновник и първопричина е само един човек – редакторът и графичен дизайнер в издателство “Либра Скорп” госпожа Петя Станева, която в рутинен разговор ми подсказа идеята какво би се случило, ако в ролята на отмъстителя-възмездител се появи вместо мъж – жена. Така се роди новата литературна героиня Мария-Антоанета Остерайх. Разбира се настоящият роман по своето съдържание и сюжет е отделна книга. Може да има някаква приемственост с предишните книги само доколкото и в него се описват събития в страната, свързани с повсеместната криза и усещане за разпад, което чувстват много хора у нас.

“Завръщането на Мария-Антоанета” е криминален трилър, но и донякъде исторически текст, а има и малка психоаналитична част. Когато бяхме много млади, всички безкритично симпатизирахме и изпадахме във възторг от водачите на Френската революция от XVIII век. Имената на Робеспиер, Дантон и Марат за нас тогава бяха едва ли не сакрални. След като пораснахме и (може би) помъдряхме, много от нас се запитаха дали всичкото това кръвопролитие си е струвало постигнатото? Имахме и други исторически примери и резултати, за да си зададем поне въпроса дали си е струвало? Отговорът в книгата е ясен. Знам, че ще има и несъгласни с изразеното мнение. Предварително и най-искрено се извинявам на тези читатели, които все още романтично възприемат образа на революционерите, в това число и на френските революционери от периода 1789-1894 година, тъй като това повествование описва преди всичко негативите от една мащабна антидържавна експанзия.

Друг основен момент в повествованието е загатнатият ни стремеж писмено да защитим от идващите по повод и без повод външни влияния, съвети и груб безпардонен натиск наша лична свобода, култура, икономика, самата ни българска същност и идентичност. Тук може би романът става до известна степен и политически. Предупреждавам честно моите читатели – текстът е доста спорен, на моменти абсурден, предизвикателно противоречив, твърде многопластов, в него има хиперболизирани характери, невъзможни ситуации и реки от кръв, но и добри постъпки, и лека позитивна светлина, и споделена надежда... но нека читателите сами да отделят тънката червена линия между художествена измислица и съвременни реалии.

Лично аз, след близо три години работа върху нея, се надявам, че книгата “Едночленното жури 3 или Завръщането на Мария-Антоанета”, както се случи и с първите две “Жури”-та, ще бъде четена с интерес от най-широк кръг читатели.

Авторът

-----------------