В сенките на прадедите. Родът на поп Апостол

На предците ни, на сегашното и бъдещи поколения на рода Апостолови.
На всички, чийто земен житейски път за кратко или за дълго е оставил своята човешка следа в родовата памет на фамилията.
Крайно време е да нарушим мълчанието си и да кажем кои сме, от къде сме и какво сме дали, като род. Не защото другите трябва да знаят, а да покажем нашето самоуважение.
Паметта е Божи дар. Няма нищо по-важно от спомените, с които да изразим нашето уважение към предците ни. Защото спомените са по-силни от смъртта.
Авторът

------------------

За да може личността да усъвършенства своето развитие, да оценява настоящето, времето, в което живее, и да гради своето бъдеще, трябва добре да познава своето минало. Миналото на своя край, неговото развитие. Миналото на своя род!

Това ме накара да се заема с трудната задача да събера всичко, което все още може да бъде събрано, за моята фамилия по бащина линия. А тази голяма, уважавана фамилия, за която много съм слушал от моя баща, заслужава да бъде описана за идните поколения. Започнах да събирам информация за рода, която да бъде споделена с настоящето и бъдещите поколения. Кой знае, може би някой ден, в друго време, ще се роди наследник, с интерес към непознатото минало на своите предци и ще потърси историята на своя род и записаното на хартия в друго време, вече с пожълтели и покрити с прах корици. Да прочете страниците написани от други, които са били преди тях и по тях ще гадае, както се гадае върху древно писмо, за времето, за живота, за успехите и неволите на ония негови предшественици, които са живели в друго време и при други условия. Може би просто любопитството към миналото, за факти и събития случили се през два-десетия и началото на двадесет и първия век. За хората, чиито живот, действия и успехи са частица от историята на неговия род. А може би подтикнат от желанието да направи равносметка между минало и настояще, между стремежи и постижения, между желания и дела на неговите предшественици.

Съзнавам отговорността, която поемам. Страшното е, когато човек престане да си поставя въпроси, за да избегне да им отговаря. Това не е нищо освен духовна смърт. Унизителна и противна пред другата. А живуркането без цел е просто самоубийство. Ето това ме мотивира да започна тази трудна и отговорна задача не само пред самия себе си, но и пред идните поколения, които ще бъдат след нас и по написаното ще съдят за нас, за своя произход и род. Съдбата е била несправедлива към моя род. Исконните български земи, на които са живели нашите прадеди, е била разменна монета между две съседни държави. Населените места, които са приютили родоначалниците на фамилията са преминавали през годините ту в границите на Кралство Югославия, ту са се връщали към отечеството – майка България. Случаите и събитията, които се описват, са от онова време на разделение и омраза. Една граница е откъснала от българската територия български села и население, което с времето се топи под натиска на шовинистичната сръбска политика, спрямо западните български покрайнини. Животът им не е бил никак лесен. Понасяли са всички несгоди в живота, но са отстоявали своята народност, своя бит, духовност и култура, всичко онова, което са унаследили от своите родители, деди и прадеди. Запазили са българския си дух извън пределите на своята родина.

Вникнем ли по задълбочено в живота на тия твърди българи, разгледаме ли тяхната десетилетна съпротива против сърбизацията на българското население, ще видим тяхната голяма любов към своя род и народност, тяхната твърдост и последователност в борбата за запазване на бита, културата и българския език. Като изучаваме днес тяхното минало ще се уверим, че и от тях има какво да научим и с какво да се гордеят идните поколения. Наследили твърдостта, гордостта и упоритостта на своите предшественици, те не се поддали на нищо сръбско, въпреки големият терор и насилствени действия на сръбските власти.

За съжаление много малко запазени материали открих за рода. Малко са и спомените на останалите все още живи наследници, които са наследили от свои-те родители спомени и снимки за техния живот.

Въпреки оскъдните данни тук са предадени бита и духа на хората, такива каквито са останали в паметта ми от ранното детство.

Пишещият тези редове се постара заедно с написването на тази кратка история да изработи и родословна схема, която изискваше доста време и усилия за намиране имената на почти всички потомци. Този скромен труд има за цел да запази за нашите деца, внуци, правнуци и бъдещи поколения историята на рода ни, чиято съдба е малка частица от драматичната история на нашия народ. Надявам се, че ако знаят корените на своя род, неговата история, те ще възпитават в себе си и своите децата по-голяма и чиста любов към своя род и нашата много-страдална родина България, ще съхраняват и развиват в бъдеще оня чист възрожденски патриотизъм, който ни е запазил през турското робство. Надявам се целта да бъде постигната, ако наследниците прочетат и научат миналото на своя род и го допълват и съхраняват за бъдещето. Само така съдбата на миналите поколения, на нашите предци ще присъства в дните на сегашните и бъдещите потомци българи и ще осмисля техния стремеж към по-щастлив живот.

Авторът