Животворният химн

Така премина неговият живот... с напрегнатия и всеотдаен труд на лекар, с емоционалната природа на поет и с проницателния поглед на сатирик, взрян в недостатъците на човека и на заобикалящия го свят. Отдал жизнената си енергия, талант и умения на хората от родния си град, пропътувал морета и океани, обиколил много близки и далечни страни, като лекар той беше еднакво отзивчив към всички, които имаха нужда от неговата помощ. А в литературната област той мечтаеше да разчупи границите на нашето общуване, като създаде живи контакти с чуждестранните писатели, които беше срещнал по пътя си – нещо много трудно осъществимо във времето, в което той живя, време в което всяка една такава инициатива се посрещаше с подозрение.

Оживен и интересен събеседник в компанията на приятели, колеги, както и в литературния кръг на град Бургас, той даряваше радост с творбите си, издадени в сборниците “Между сърцето и думите” (1979), “Море” (1981), както и във вестниците “Черноморски фар” и “Стършел”, на който той беше станал лауреат на първата награда на Националния конкурс за хумор и сатира през 1965 година, под псевдонима “Кактус”. Той ползваше с видимо удоволствие литературния си псевдоним, който отразяваше творческата му същност и негласно му отреждаше място в един специфичен, рядък и труден жанр в литературата.

 Старателно съхранени от семейството му, неговите ръкописи бяха издадени посмъртно в стихосбирките “Бялата престилка” (1999) с лирика, басни и епиграми, и “Гатанки” (2008) със стихове за деца. Настоящата, трета книга с разкази, довършва неговия литературен портрет.

Четейки ръкописите на Любомир Воденичаров, разбираме, че той никога не се е опитвал да се харесва на трудно превземаемите издателства, прекалено заети по онова време с идеологическа дейност или с наложили се вече имена. Спонтанните реакции на неговите близки и приятели, както и възторжените отзиви на именити писатели му доставяха истинска радост, но за него още по-важно беше да остане верен на своята съвест и на инстинкта си на творец.

Запомнила съм го тръпнещ от очакване, на кораба “Каиса”, за една публикация, изпратена до вестник “Черноморски фар”, на негов материал, представящ трима аржентински писатели, с които се беше запознал по време на едно от своите пътувания по море. Но нито напрегнатото очакване, нито радостта от поредния публикуван разказ или стихотворение, нито поредният отказ, не можеха да го отклонят от пътя, който той си беше предначертал като творец. И въпреки че житейският му път, ситуациите и персонажите в творбите му се вписват в двадесетия век, общочовешките идеи, които той пламенно защитаваше с таланта си, както и несъвършенствата, с които се бореше като сатирик, му отреждат място в настоящето и бъдещето.

От редактора