Четем и превеждаме Петя Дубарова

Многоезичен сборник с преводи на стихотворенията на Петя Дубарова от ученици от езиковите гимназии в Бургас.

-------------

През април 2007г., по повод 45-годишнината от рождението на Петя Дубарова, се проведе рециталът “Четем и превеждаме Петя Дубарова”.

Инициативата на Дом-музей “Петя Дубарова” бе подкрепена от езиковите гимназии на територията на гр. Бургас. В рецитала участваха ученици от горните класове на ГПАЕ “Гео Милев”, НЕГ “Й. Гьоте”, ГРЕ “Г.С.Раковски”, ГЧЕ “В.Левски”.

Настоящето издание, съдържащо преведените на различни езици произведения на Петя Дубарова, е логичното продължение и своеобразен завършек на проведеното през април мероприятие.

Сборникът “Четем и превеждаме Петя Дубарова” е и литературно събитие. Литературно е, защото обектът в него е поезията (на Петя Дубарова); литературно е и защото, да превеждаш многообразен и сложен, модерен и класически едновременно, поетически изказ, какъвто е този на вечно младата българска поетеса, си е направо литературен акт. Преводачът трябва да преживее произведението, да се подложи на въздействието му, да се остави по уникален начин оригиналният текст да го завладее, а малко след това да се отърси от своеобразната медитация, за да изрази и изобрази прочетеното (преживяно на чужд език), без да излиза от ритмичната структура и смислова зареденост на автентичния текст.

Преводът на литературни произведения е изкуство. Точно като изкусни творци подходиха учениците от горните класове на посочените езикови гимназии. По време на рецитала поезията на Петя Дубарова звучеше на английски, немски, френски, италиански, испански и руски. И всяко звучене беше прекрасно. Границите между езиците се разпаднаха. Атмосферата попи изцяло духа на поезията.

Но без да се изпада в патетики за (поли)фоничния ефект, тук трябва да се подчертае, че младите хора носят и демонстрират много повече усет за универсалност и хармония на поетическото слово, отколкото вещите професионалисти, издялкващи с длетото на езиковата конвенционалност литературните си преводи.

Считам, че поетичният текст се възприема цялостно и спонтанно, изисква повече реално вчувстване, особено когато става въпрос за  възприемането на такива “еретично естествени” (Вл. Янев) стихове, каквито са тези на Петя Дубарова.

В своя преводачески подстъп младите участници в сборника “Четем и превеждаме Петя Дубарова” са едновременно спонтанно-естествени и овладени в конвенционалното русло на превода. Ефектът е поразителен. Всеки, който посегне към това издание, ще може да му се наслади.

Оттук насетне, в тона на препоръчителните “дидактики”, може да се каже, че е необходимо рефлексията върху този сборник от преводи върху произведенията на Петя Дубарова, да се превърне в отправна точка за едно по-сериозно отваряне в полето на литературоведските занимания в и извън границите на сравнителното литературознание. Проблемът за поетичния език – преводим и автентично въздействащ извън собствените си езикови граници – е сериозен и плодоносен в контекста на глобализиращите тенденции.

Не мога да не спомена в тази връзка, че през 2001 година, от сърцето на Европейския съюз дойде първият призив за миротворчество и духовно слияние на различните националности… под егидата на поетичното слово. От Брюксел пристигна Европейската антология “Пасажи”, представяща 27-те автора (по един от всяка страна) от страни-членки и кандидат-членки на Европейския съюз. Не е случаен фактът, че между Шекспир, Гьоте и Петрарка е Петя Дубарова – избрана да представя нашата литература. Стиховете й не натягат усещане за умозрителна изкуственост, не влизат в “сметките” на националните по тип патетики, те са просто живи, много живи, излъчват простота и съвършенство, прекрасно се вписват в духовния проект (на Европейскея съюз) за съживяване на излинялото човечество.

На младите преводачи и техните ръководители, вписали се успешно в този духовен проект, благодарим от сърце!

Елица Дубарова,
Главен уредник на Дом-музей “Петя Дубарова”