Светлозар Игов

Проф. д.ф.н. Светлозар Игов е български учен, литературен критик и историк, есеист, поет, белетрист и преводач. Автор е на книги с монографични литературоведски изследвания, студии, статии, очерци.

Светлозар Атанасов Игов е роден на 30 януари 1945 г. в с. Радуил, Софийско. Завършва славянска филология в Софийския университет “Климент Охридски” през 1966 г. Специализира славянски литератури в Белград и Загреб (1967-1968). Преподавател е в СУ (1967-1969) и в Пловдивския университет “Паисий Хилендарски” (от 1978). Редактор във в. “Литературен фронт” (1969-1970), сп. “Съвременник” (1972-1977), главен редактор на сп. “Език и литература” (1994-2005). Работи в Института за изкуствознание при БАН (1976-1978). Научен и старши научен сътрудник (1978, 1988) в Института за литература при БАН. През 1978 г. защитава докторска дисертация на тема “Иво Андрич - творческо развитие и художествена структура”.

Започва да публикува в периодиката през 1960 г. Интересите му са в областта на историята и критиката на българската литература, поетиката на романа, общото и сравнително литературознание, славянски литератури, теория и критика на превода. Познава, изследва и популяризира класическата и модерна философска и литературна мисъл. Активно се занимава с оперативна критика. Изявява се и в областта на художествената литература: поезия, проза, фрагменти, афоризми, есета, пиеси. Има също заслуги като преводач и автор на антологии. Създател на наградата “Дъбът на Пенчо”.

През 2006 г. е удостоен с Национална литературна награда “Иван Динков”, връчвана от Община Пазарджик за творчески постижения в съвременната българска литература, за изследвания върху творчеството на Иван Динков и за популяризирането му. Удостоен е с награда “Йордан Йовков” (2010) и Вазова награда (2012)