Бягства

“Трябва да изстискам тия десетина дни като лимон…” – помисли след като се събуди. Това означава: да забрави, че е той, че е възпитаният чиновник от провинциална банка…

Гледаше през мътните прозорци на хотела: прецъфтели акации, които се поклащаха от вятъра… Отдолу долитат шумове на преминаващи коли. След безпаметния следобеден сън всичко наоколо съществува, отричайки миналото.

Стриктно трябва раздели дните, по възможност с повече удоволствия. Свобода.

Винаги се завръща от тия внезапни командировки спестил нещо от малките суми, с които тръгваше. Жена му ги прибираше доволна. Доволен бе и той. Лишен от няколко филма, от ресторант, но доволен. А какво означава да изпитваш тези дребни охолства без да си доволен от себе си… Всичко, може би в бъдеще, ще се оправи, един ден, когато парите ще са достатъчно много, за да обядва без угризения, че консумира в ресторанта новата рокля на жена си или чифт нови ботушки от естествен гьон, трудно смилаеми, свързани с нощни колики…

Тия десетина дни са част от неговия живот. Неговият. Трябва бавно и внимателно, с ориенталско спокойствие да ги изживее. Да ги оползотвори напълно. Да прави това, което поиска – в границите на десетина дни, в границите на една сума, в границите на това, което е известно… Сън до късно, разходки, следобеден сън, излежаване, книги, в които е интересно… Жени? Други не му трябват. По-далеч от клишето и обвързването.

Трябваше да занесе документацията. Да разговаря. И да пренесе разговора обратно. Сетне щеше да открие местата за забавление. Не трябва да мисли много-много. Най-вече не трябва да си спомня. Да бъде типичен мъж в командировка.

Наближаваше седемнайсет часа. Продължи да се излежава. Както и да мисли, че, той, сега ще стане и ще се спусне по шумния булевард. Той ще. И нещо ще се случи.

Стана с усилия. От огледалото го гледаше небръснат мъж, блед и рошоляв. От долните етажи долиташе музика. Заслуша се в мелодията. По акациите бяха накацали врани и прелитаха от клон на клон…

Избръсна се бавно и внимателно. Остана доволен от мъжественото и интелигентно изражение срещу му…

* * *

Той влиза в бара. Насочва се към барплота, изобилстващ от блондинки. Спира се и пали цигара. Оглежда присъстващите. Жените го гледат.

Един мъж става… физиономията му а ла Ал Капоне. Изчезва от полезрението му, отнесен от железния му юмрук. Нещо, което трябва да се случи.

Из опис на удоволствията. Нима удоволствията не са най-голямата принуда?

Междувременно отвън е замряло. Вятърът се е усилил и носи множество нови шумове. Мъжът продължава да мисли – има ли предопределение, дали да излезе довечера, че всичко е ясно, и т.н.

След десет дни акуратният чиновник ще трябва да се върне у дома и да разкаже на жена си какво се е случило, всичко по ред; и понеже трудно разказва, обърква се и си мисли има ли съдба и какво в такъв случай има да се разказва…