Връщане в меланхолията

“Връщане в  меланхолията” е третата самостоятелна книга на Иван Сухиванов, след “Лакуни” (поезия) 2000 г., ИА “АБ” и  “Къси истории” (проза) 2005, “Либра Скорп”.

-----------

ВРЪЩАНЕ В МЕЛАНХОЛИЯТА

Прибоят
се отдръпна
(от сърцето?)

оголи бряг
тъй както маската
издърпва от лицето – гримасата –
до кост

и днес
насилвах упражнението:
да се поддържат спомени

Да бъда статуя
изветряла из мълвите

под накълваната луна – печат
в челото

над безсмислието
на живота

-----------

ИЗГНАНИЕ

обожавам
миризмата на траверси –
пристъпвам
и сякаш че
заеквам битието
и мисля си (за Хайдегер)
и мисля си
и тъй нататък

в мълчание –
вавилонското наречие
от което се отлепят
праезици

столетия текат под моста
разтягат моя смътен профил

все тъй вони на мишци
на герои на прашясали архиви
метафори лъщят над кръгозора –
коремоноги –
обременени с комунизъм

като Ориент експрес
сека – на Запад!
(към интелигибелния мир)
(през лесове и леш)
на дунавския бряг – аз плюя
въз българийка – петно
на глобуса

повръщам
и хоругвите
с образи на мустакати
патриоти
изтъркали подметки
по чужбина

Изхрачвам:
даскали (със криви пръсти)
баири
дерибеи
бербери и царедворци
ентусиасти
цигани
изхрачвам (с кръв)
глаголите
(и всички мазни прилагателни)
и ето: чист
прозрачен
(почти анихилирал)
навлизам
като призрак
във европа