* * *
в застинал поглед
към морето: драскотини
процеждат мрак
и тялото отвикнало
и чезнещо
в блясъка на сол
в една агония
до безконечност
на границата съм
с присъстващия там
зазидан в световъртежа
сляп
прорастващ в този бряг
езикът-вкаменелост
шушне
за мигновената взаимност –
няма дума
------------