Тоя влак за Бургас е тъй бавен. Аз сънувам дъждовния плаж. Там е моя живот - моя странен и единствен словесен пейзаж.
Ти тръгваш и се връщаш пак в Бургас. В единственият залив пак е есен. Тук изумен откриваш своя глас и в своя глас солен - печал и песен.
Mорето само живите обича, а мъртвите изхвърля на брега. Едно момиче, ах, едно момиче морето не изхвърли на брега.
Стихотворения от Румяна Русева.
... Засаждахме цветя, храсти и дървета – копаехме, поливахме, а те растяха все по-високи и по-хубави...
Да литне между хората щастливи, за себе си и мен да им разказва и аз ще бъда жива, вечно жива, защото мойто слънце няма да залязва.
