Вече над две десетилетия, като през скъсан воден бент, в българската литература нахлуват всякакви “творби”. Повечето си приличат, защото са еднакво безлични като тематичен замисъл, естетически критерии, художествена реализация. Те олицетворят общата бездуховност у нас – следствие от неизбистрени обществени и социални процеси.
