Дунав при Щурово

Дунав при Щурово

Пътува господин Дунав
през градове и държави.
През вековете пътува,
сече скали и дъбрави.
Всеки народ го посреща
с радост, изпраща го тъжен.
Повика го Будапеща,
той не остана й длъжен
и затова завива
на юг тъй остро, но плавно,
сякаш Богът се слива
с детето си богоравно.
Вълните успокоил и
най-краткия път намерил,
Дунав събира сили
под моста “Мария Валерия”.
Базиликата отгоре
и крепостта пред нея
се къпят в деня просторен –
да тръгнат на път копнеят.
Сам Дунавът, господинът,
е стигнал до Вишеград, а
на юг светлините стинат
в предвечерната прохлада.

-----------------

* * *

Иван Вазов
броди из Витошките била
сякаш се разхожда по ръба на историята
какви птички какви уханни цветя и каква природа
повтаря си и
пише
пише
върху модра безбрежност
раницата му видя
пилатус
рилските пустини
и пие поетът
сладка вода от Сопотски извор
и пее
шуми Марица
между Сливница и Чаталджа
броди из душите ни
плаче от горест и радост
какъв народ какви моми каква природа
повтаря си и описва
с кирилски букви извити
въздигащата се снага на народа