Е-списание

Лицемерие

преди 4 години 7 months

Мразя лицемерните усмивки
боли от неискрените докосвания
боли по-силно от смъртта...
А не е ли същото?

Можеш ли?

преди 4 години 7 months

Можеш ли да помниш,
когато всички други са забравили?
Да пазиш истината си
и да не се съмняваш в нея?

Мечтая

преди 4 години 7 months

Мечтая,
чувам китарите.
Сигурна съм,
че акордите ще отекват в съзнанието ми
дори и след смъртта.

Колко еднакво е различното

преди 4 години 7 months

Колко еднакво е различното
различното в ръцете им
в допира
в усмивките
различното от теб...

Величие

преди 4 години 7 months

Тишина. Същинска нирвана. Дори автомобилите на улицата бяха притихнали. Аулата тръпнеше в очакване на последните му думи. Знанието беше зад ъгъла, ала професорът отлагаше неговото представяне на публиката...

Сините ръце на възмездието

преди 4 години 7 months

Вонеше на скука от белите плочки на високите стени. Хубавичка дограма с цвят на кафе се открояваше на третия етаж сред останалите прогнили прозорци, от които през работно време надничаха служителите на транспортна фирма и студио за красота, за да споделят опит за негодниците сред клиентелата.

Строителят 3

преди 4 години 7 months

Единствено честта ми дава сила.
В делата си човешки, ръкотворни
аз следвам и Родопите, и Рила,
и на Балкана върховете горни.

За Бог, Луцифер и феномена Магура

преди 4 години 7 months

Падението на човеците се състои в това, да загубим самоличността си вследствие на неразумно управление на собствения си елемент огън. Падение е, нашите инстинкти не само да ни предупреждават за беда, а постоянно да бият тревога. Страховете ни да ни превземат. Да презираме културата и традициите един на друг поради неясни причини...

Размисли за човешкото и божественото в “Лунен възел” на Надежда Колева

преди 4 години 7 months

“Лунен възел” е сборник с разсъждения по различни теми от живота. Представени под формата на разкази, мислите на Надежда Колева изграждат една своеобразна философия на нашето битие – кои сме ние, откъде идваме, къде отиваме, има ли Бог и кой всъщност е той, а Дяволът – толкова ли е черен и страшен...

Истинско приятелство

преди 4 години 7 months

Намирах се на около петстотин километра западно от Адис Абеба. Пътувах към Иван и Цонка в град Бако. Управлявах малък джип Сузуки Самурай и понеже нямаше път, се движех по компас. Носех им захар, брашно, олио, мляко на прах, консерви и други хранителни продукти, които липсваха в тази далечна област, наречена още зоната на глада...

Страници