Първата цигара

Първата цигара

Първата цигара,
уговорка между двама.
Кой ще ме накара
дробовете си да запаля?
Първата цигара,
сядам аз за първи път на бара.
Гледам въпросително ръцете,
дето огънче поднасят ми.
Глупостта ми, моля ви простете,
водка, уиски или джин не особено
понасят ми.
Поглеждам очите две отсреща,
потъмнели са от тъмнината.
Ала не от липсата на светлина
в момента, а от тъмнината
там навътре в душата.
И ето че димът е вътре и поглъща ме.
Главата ми се вие,
работата май отива на повръщане.
Иска ми се до тоалетната да ме съпроводи,
ала “джентълмена”, дето скръстил е крака
отпреде ми, само за парички и женички
знае да боботи.
И отивам аз самичка,
както винаги сама за себе си
ще се погрижа.
Гледам се в огледалото квадратно,
миришеща на дим и толкова на гадно,
и защо искам още ми е
абсолютно непонятно.

Първата цигара,
повече от успокоителна отвара,
която прави ме подвластна.
Първата цигара,
повече от въздействаща метафора.
Дали чака ме все още там на бара?