Късният неделен следобед се изнизваше неусетно заедно със страниците на книгата в ръцете му, когато телефонът звънна. Беше леля му Анна с молба – да навести къщата и да провери дали всичко е наред. Леля му вече месец беше при дъщеря си да й помага за бебето...
Колата на Лизи свърна след табелата на село Каменци и подскочи жизнерадостно за кой ли път, когато успешно премина през поредната дупка на пътя. Кафето в стомаха й се разплиска, заплашвайки да се върне, откъдето е дошло. Шосето пък криволичеше спокойно пред нея и сякаш й намигаше с тези свои очи ямки...
Петък е, пет часа и пет минути. С колегите Алекс и Лия отиваме в близкото барче да се почерпим. После те ще се отдадат на нощния си живот, а аз на семейното си щастие. По традиция в барчето обогатяваме професионалния си опит с най-интересните случки от седмицата, а сметката на победителя се плаща от останалите...
