Прозрение
Изгубих се,
но отново се намерих...
Намерих се
отново прероден...
Бях изгубен,
страдащ,
в сълзи окъпан...
но пак дойдох при теб...
Бях изгубен в мисли...
спомени.
Бях сам скован от мрака...
без сърце и без душа...
Намерих теб...
Нахлуха спомени...
Намерих себе си...
Бях река
от лоши мисли,
бях страх...
Бях някой друг,
но не и себе си...
Видях се
Дори не се познах...
Но тези...
там...
онези
с усмивките,
с интригите,
те направиха ме зъл...
да се лутам черен
дори в мислите...
а знаеш...
не бих могъл...
Но ето светлина...
отново мен ме води...
Вече съм до теб...
Отворих си очите
и видях
не губя нищо...
Спечелих...
да съм добър човек!