Е-списание

Не помня вече как целуваш
и нежно със пръсти разрошваш косите ми.
Забравих също как докосваш
и тръпнеш в очакване, загледан в очите ми.

Нимфи омайват с телата си,
вплетени в танци среднощни.
Аз се събуждам безименна
в дъхави ниви разкошни.

Ще ме откриваш в потайните шепоти
на нейните къдри приспани
и ще ме виждаш по сумрак в паветата,
в мозайки под теб разпиляни.

Отново тъжни са очите ми,
сълзите неизплакани остават,
и сива е лъжата във очите ти,
с безчувствен поглед нараняват.