Е-списание

Дребните неща

преди 5 години 7 months

Обичам да гледам слънчогледите
как под ритъма на вятъра танцуват.
Обичам да чувам шумоленето,
с което вкупом със слънцето флиртуват.

Трудните хора

преди 5 години 7 months

Истинските хора трудни са.
О, да! Как само с пръст посочва ги света
и как вечно неразбрани са от
обезверената в добро тълпа!

Дъждовно

преди 5 години 7 months

Какво се случи – често превалява
и аз седя, учуден и смутен.
Чадър щом взема и дъждът престава
и казвам си, че в утрешния ден
ще бъда без чадър...

Само ти

преди 5 години 7 months

Очите ти гледат ме с радост...
Запълват мойта тъга...
Заклех се силна да бъда,
                 но крехка е мойта душа...

Виденията на прогледналия

преди 5 години 7 months

Художествената опозиция „гледам – виждам“ не е нова в българската литература – достатъчно е да си спомним финала на популярното Вазово стихотворение „Отечество любезно“ („... но ний не видим нищо, нам нищо не ни трябва/ доволно е че даваш покривката и хляба...“)...

Обичам твоите сини очи

преди 5 години 7 months

Обичам твоите сини очи –
пламъка в тях, който гори.
Не мога друг така да обичам!
Усмивка моя ангел небесен!

Димитър Горсов и неговото „откровение“ в стихосбирката му „Мелодия в залеза“

преди 5 години 7 months

Съвременните учени определят възрастта на Земята на около 4,5 милиарда години, когато междузвездният космически прах започва да се контрахира (стяга, слива се, свива се) в една от мъглявините на Космоса, постепенно оформяйки протоплазмен диск, който заедно с други планети кръжи около Слънцето...

Едно камъче е тъжно

преди 5 години 7 months

Едно камъче е тъжно,
един звяр е глътнал лава – вие,
едно дълго лято
зрее в бурените...

О, време

преди 5 години 7 months

О, време, черните везни на нощите
какво отмерват,
какво добавят сините везни
на всеки следващ ден?...

Онзи бавен сенокос под пясъчливите вечерници

преди 5 години 7 months

Онзи бавен сенокос под пясъчливите вечерници
кърми още спомена ми
и на ударите
на сърцето ми приглася...

Страници